Ново изследване потвърди, че огледало от обсидиан, използвано от Джон Ди, доверено лице на кралица Елизабет I, за да демонстрира призоваване на духове в своите окултни практики, има ацтекски произход.

„Джон Ди е забележителна ренесансова историческа личност - интересувал се е от астрономия, алхимия и математика - и довереник на Елизабет I“, разказва професор Стюарт Кембъл (Stuart Campbell) от Университета в Манчестър. „По-късно започва да се занимава с гадаене и окултизъм, опитвал се е да говори с ангели, с помощта на инструменти като огледала и кристали".

Отдавна се подозира, че едно от помощните средства на Джон Ди, обсидианово огледало, сега в Британския музей, има ацтекски произход. Но без записи за това как го е получил, това бе невъзможно да се докаже.

Сега международен екип учени, включително професор Стюарт Кембъл, разрешават тази загадка с геохимичен анализ. Тяхното изследване, публикувано в списание Antiquity, потвърди ацтекския произход на огледалото на Джон Ди.

Техният анализ включва бомбардиране на огледалата с рентгенови лъчи, в резултат на което обектите също излъчват рентгенови лъчи, което позволява на учените да измерят състава на артефакта. Това са уникални „пръстови отпечатъци“, които могат да бъдат сравнени с проби от обсидиан, за да се проследи произхода на материала. Екипът проучва четири предмета в Британския музей - огледалото на Джон Ди, две други огледала от ацтеките и полирана правоъгълна плоча от обсидиан.

Този метод разкри, че и четирите изследвани обсидианови артефакта са направени от мексикански обсидиан, добиван от ацтеките. Огледалото на Джон Ди, заедно с друго с подобен дизайн, произхожда от находище в Пачука, популярен източник на обсидиан сред ацтеките.

За ацтеките обсидианът също има духовно значение. Използван е като част от медицинските практики, като защита срещу лошите духове и да улавя души върху отражателната си повърхност.

Едно божество, Тескатлипока, дори е наречен „димящо огледало“ и често е изобразяван с кръгли огледала от обсидиан, като символи на предсказания и сила.

Подобна символична стойност може да ги е направила привлекателни предмети за европейците, завладявайки земите на ацтеките те да ги събирали и донасяли у дома си като ценни трофеи. Фактът, че огледалата също често се разглеждат като магически артефакти в Европа, може да е послужил като допълнителна мотивация.

„16-ти век е период, в който са донасяни нови екзотични обекти в Европа от Новия свят и са откривали вълнуващи нови възможности в интелектуалния свят от този период“, разказва професор Кембъл.

Тези ацтекски огледала са били нови и екзотични предмети, намерили място в много от ранните колекции.

Легендите за значението на огледалата може да са пътували заедно с тях и може би са мотивирали Джон Ди да придобие огледалото, когато се е натъкнал на него в Европа.

Stuart Campbell et al, The mirror, the magus and more: reflections on John Dee's obsidian mirror, Antiquity (2021). DOI: 10.15184/aqy.2021.132

Aztec origin of Elizabethan spirit mirror confirmed, Antiquity Publications