Човешки останки на 8000 години и над 1500 артефакти са открити при разкопките край село Синаговци

Изображение 1 от 3

    Завършиха археологическите спасителни разкопки в района на село Синаговци по бъдещото трасе на скоростния път Е-79. Последният работен ден на близо 150-те работници и 30-те археолози беше на 25 август. На обекта, обхващащ около 75 дка площ археолози и работници копаха в продължение на четири месеца и половина - от април до края на август, и то при температури от над 40 градуса, разказа за БТА доц. д-р Здравко Димитров, от Националния археологически институт с музей /НАИМ/ при БАН, който ръководи проучванията на археологическия обект. Първо булдозери иззеха горния пласт земя и го заравниха, следваха два метра насип, после още два метра културен пласт. Най-трудното беше, че трябваше да проучваме културни пластове на дълбочина от 4-4,5 метра до 5 метра дълбочина, обясни археологът.

    Успяхме да проучим голяма част от римските пластове и римските некрополи и в края на разкопките навлязохме в едни по-ранни структури - първи век преди Христа и първи век след Христа, точно времето на прехода между двете ери - така наречената Августова и Флавиева епоха. Епоха, в която местните траки още са живеели във вкопани жилища. Открихме общо 35 такива вкопани структури. Всяко жилище е вкопано метър-метър и половина в терена и ние успяхме да стигнем, разкрием и проучим дъното на жилището. Там открихме 4-5 хромели за смилането на зърното и приготвяне на хляба. Това ни показва с какво са се хранели хората в този период - основно с животни и зърнени култури. Открихме ями, цели складове, пълни с различни животински кости - на овце, кози, кучета. Вкопаните жилища и ями са трудни за изследване, защото първо трябва да бъдат регистрирани на терена, да се коментират, после да се разравят и след това да се проучват внимателно на ръка, на шпакла и на четка. Беше трудно, но успяхме да се справим с тази задача, разказа доц. Здравко Димитров.

    Уникален случай за Видинския регион и за Северозападна България е откриването на толкова много вкопани структури, категоричен е Димитров. От този период досега в Северозападна България има открит само един такъв подобен обект в региона на Ломско, който е проучван преди 30-40 г. Сега във Видинско, след иманярските нашествия повече от 25 години, за първи път попадаме на такиви ранни вкопани жилища от първи век след Христа, най-ранните от римския период. И в тях буквално документирахме, всичко което е било, от бита на тези хора - начина, по който са изградени жилища, как са били обзаведени, с хромелите за смилането на зърното на дъното на всяка структура, с керамиката в тях, с огнищата.
    Около вкопаните жилища открихме и малко вкопано селище, разположено по течението на река Видбол, в което е имало и производствен комплекс за керамика, характерна за началото на нашата ера, каза още Димитров.

    Открихме 6 пещи, едната от които много запазена, за производството на тази керамика. В една от тези пещи, след като вече не е била използвана за изпичане на керамика, някъде по късно от първи век, в нея са били буквално натъпкани, нарязани два човешки индивида. Това беше доста интересна находка, каквато не сме откривали. Скелетите бяха на двама мъже, които бяха в нехарактерна поза. Това ни кара да си задаваме много въпроси - дали това е някакво жертвоприношение, по-скоро дали е убийство или някакво наказание. Но това не може да бъде доказано по никакъв начин. Можем само да гадаем какво точно се е случило, разказа археологът.

    През последния месец от разкопките особено ценно беше проучването на откритата неолитна структура на самата граница на бъдещата магистрала, на западния й край. Структурата е вкопавана, с площ около 14-15 кв.м. и датира от 6-ото хилядолетие преди Христа - ранния неолит. Там открихме три скелета в гроба на индивиди от мъжки и женски пол, и дете. Погребани са в характерната поза за ранния неолит - хокер и съответно това са най-ранните човешки останки изобщо намерени във Видинско на близо 8000 години.

    Тези наши открития допълват откритията на френските археолози, които от години изследват пещерата "Козарника" край белоградчишкото село Орешец и доказват, че първите европейци са населявали този район. Това, което откриваме и ние, го доказва - самият процес на неолитизация, както го определят нашите колеги праисторици, работещи в неолитната епоха, започва от Югоизточна Европа и съвсем нормално преселението и първите ранни земеделци е да идват от Мала Азия, Гърция - о. Крит. Подобни неолитни поселища открива и проф. Николов по долината на реките Струма и Марица. Колегата Ганецовски откри подобни останки от ранен неолит в Северна Българи при Охотен, и неолит при видинското село Майор Узуново. Нашата находка е втората за Видинско - селище от ранния неолит, разположено около река Видбол при селата Видбол и Синаговци. Затова и когато колегите проучват палеолита в пещерата "Козарника", нормално е в следващите епохи - мезолит и ранно-неолитната епоха, земеделците да започват да обитават именно плодородните долини на реки, вливащите се в Дунав. Най-нормално е тази най-ранна човешка цивилизация да започва от Югоизточна Европа и нашите български земи, категоричен е доц. Димитров.

    Равносметката от петте месеца спасителни разкопки край село Синаговци при археологическото проучване по трасето на бъдещия скоростен път са над 1500 артефакти, които открихме - всички са достойни за експозиция, обобщава ръководителят на разкопките. Почти всички артефакти са открити в гробни комплекси и четирите некропола, допълни д-р Здравко Димитров. Част от некрополите са от ранно-желязната епоха, ранно-римската епоха (I в. пр. Хр. - I в. сл. Хр.), от ерата на принципата (II-III в. сл. Хр.) и от Първото българско царство (Х-ХI в.). Открити са и останки от стопанство от III в. със земеделски инструменти. Сред археологическите находки са 27 римски сребърни денари от I в. пр. Хр. по времето на републиканската епоха и от II в., когато династията на Антонините е управлявала Римската империя. В археологическия обект край село Синаговци са открити и множество структури - ями и вкопавания, от късно-бронзовата и ранно-желязната епохи. Регистрират се също вкопавания и пещи от периода на I в. пр. Хр. - I в. сл. Хр.

    Сред изключителните находки са всички гробни находки от ранно-римския некропол, въоръжения, накити, фибули, изключително интересни цветни мъниста, сребърни обеци и др. В гробовете от втори век открихме изключителни великолепни канички, чашки и няколко вносни лампи, които са били от производители от италийските земи, с които са били захранвани военни римските части, разквартирувани по границата на римската империя.

    Сред ценните находки са тези на двата човешки скелета на два индивида /в поза хокер/, които успяхме да запазим цели на терен и пренесохме в РИМ-Видин и дай Боже с бъдещи проекти и нови експозицианни витрини да ги експонираме във Видинския музей. Защото това са най-ранните човешки останки открити във Видинския край. Тяхната възраст е почти на 8000 години, т.е. шестото хилядолетие преди Христа. Изпратили сме проби за радиовъглеродно датиране и сме убедени, че то ще даде точната датировка, обясни доц. Димитров.

    Друга ценна находка е военната диплома на ветеран от Първа кохорта на Четвърти Флавиев легион, открита в проучването на имението от 2-3 век, което датира от времето на император Хадриан, най-вероятно 125 г. след Христа. Това означава, че в тази зона на Синаговци е имало имение на ветеран от Първа кохорта, която е оперилала не само по нашите земи, но и по време на Дакийските войни и един от тези ветерани, от тази кохорта, е получил своето имение тук след завършване на своята военна служба. Военната диплома е от бронз, както всяка подобна римска военна диплома. Тя е много ценна и се връчва на ветеран във времето, когато той се пенсионира и напуска военната служба и получава оземляване и вила.

    Открихме и запазени части от стените на сграда, от края на втори-трети век, която е една стопанска част от голямо вилно имение, най-вероятно разположено нагоре по долината на р. Видбол. Там открихме и военната диплома на ветерана и най-вероятно тя е свързана с това римско имение, обобщи д-р Здравко Димитров.

    Така на практика поредният инфраструктурен проект - новият скоростен път Ботевград - Видин и извършените спасителни разкопки на строежа на разширението на пътя Е-79 край Видин остават в историята. Теренът е проучен и документиран, откритите находки са прибрани и съхранени, каза доц. Димитров. На некрополите е направена консервация и са изнесени от терена. На обекта в района на село Синаговци няма трайни археологически структури, които да бъдат запазени и обектът ще бъде засипан, за да продължи изграждането на пътя, допълни Димитров. Той е благодарен на съдбата, че работата на обекта даде шанс на неговия екип за мащабни археологически разкопки, а откритите артефакти ще дадат възможност на много учени за задълбочено проучване на живота през различните епохи по тези земи.

    Източник: Haskovo.NET

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Още новини

    Последни новини