Огромна вертикална ферма отвори в Дания

    Лилаво сияние осветява подредените кутии, където салата, билки и кейл скоро ще поникнат в една от най-големите "вертикални ферми" в Европа, която току-що отвори в склад в индустриална зона в Копенхаген.

    Четиринадесет етажа стелажи се извисяват от пода до тавана в този голям хангар от 7000 квадратни метра, в който датския стартъп Nordic Harvest създава вертикалната ферма.

    Продуктите, отглеждани тук, ще се събират 15 пъти годишно, въпреки че никога не са виждали почва или дневна светлина. Хангарът е осветен денонощно от 20 000 специализирани LED крушки.

    В тази футуристична ферма малки роботи доставят тави със семена от пътека до пътека.

    Засега големите алуминиеви кутии са предимно празни, но скоро там ще растат салата и други листни зеленчуци .

    Около 200 тона продукция трябва да бъдат събрани през първото тримесечие на 2021 г. и почти 1000 тона годишно, когато фермата работи с пълен капацитет до края на 2021 г., обяснява Андерс Риман, основател и главен изпълнителен директор на Nordic Harvest.

    Това ще направи склада Taastrup една от най-големите вертикални ферми в Европа.

    Не е изненадващо, че тези градски съоръжения срещат хладен прием сред селските фермери, които поставят под въпрос способността им да изхранят планетата и критикуват консумацията на електроенергия.

    Но Риман подчертава екологичните ползи от фермата си, тъй като продуктите се отглеждат близо до потребителите и се използва зелена електроенергия.

    "Вертикалната ферма се характеризира с това, че не вреди на околната среда, като рециклира цялата вода и хранителни вещества или торове", казва Риман, който не използва пестициди.

    В Дания, световен лидер във вятърните паркове, около 40% от потреблението на електроенергия се базира на вятъра.

    "В нашия случай използваме 100 процента енергия от вятърни турбини, което ни прави CO2 неутрални", добавя той.

    Макар да не разкрива колко е сметката за електроенергия на Nordic Harvest, той казва, че токът идва с "вятърни сертификати", регистрирани на датската стокова борса.

    Тези правни документи гарантират, че "количеството електроенергия, което консумирате за една година, е еквивалентно на електричеството, произведено от номерирани вятърни турбини в морето“.

    Бавен старт в Европа

    Разработени за първи път преди около десетилетие, вертикалните ферми стартираха в Азия и САЩ, където се намират най-големите в света. Идеята бавно навлиза в Европа.

    Градското земеделие може дори да позволи да се залесят земи, експлоатирани от еднокултурно земеделие, казва Риман.

    "Махнахме горите, за да има ниви“, оплаква се той, отбелязвайки, че сега фермери като него могат да върнат "част от производството на храни обратно в градовете, където можете да отглеждате на много по-малки площ и пространство, оптимизирано по височина".

    Фермата му използва един литър вода на килограм продукция, или 40 пъти по-малко от подземните ферми и 250 пъти по-малко, отколкото в нивите, казва той.

    Имената на клиентите му остават поверителни, но включват кетъринг, ресторанти и дори супермаркети.

    Според анкета, проведена от Датския съюз на фермерите, 95 процента от датчаните са готови да променят потребителското си поведение, за да защитят околната среда.

    Продуктите на Nordic Harvest обаче не са етикетирани като органични.

    "Регламентът на ЕС повелява, че думата органичен е свързана с думата "почва", така че ако извадите почвата от уравнението, вече не можете да го наричате органичен [продукта]", казва той.

    Но "ние отглеждаме при същите условия като органичните: не използваме пестициди или инсектициди".

    Междувременно професорът по земеделие от университета в Орхус Карл-Ото Отосен отбелязва, че Дания "няма проблем с мястото" и компании като тази на Риман са до голяма степен новост, която няма да застраши датските земеделски традиции.

    "Това работи в Япония или Шанхай, където няма място за ферми и където искат качествени продукти", казва той.

    Но въпреки това, което сочат анкетите, Отосен настоява, че датчаните все още са по-склонни да купуват продукти въз основа на "цената, а не на вкуса".

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Последни новини