Проф.д.ф.н.Тодор Балкански

 Днешните жители на село Черноочене, Кърджалийско се представят за турци. Така се чувстват или биха искали да са такива. В езиковоархеологически план обаче са различни по лингвохарактеристики от съседите в околните села: Помаци./б.а.така съм ги записал при моята теренна работа в района през 1985 г./. Помаци е име,което „бурно отричат” староселците. В двете статии в Уикипедия по тази тема, чернооченци са обявени само за турци.

  В община Черноочене съществува още един бивш колибак на Паничково, сега квартал,който се нарича Помак махала.Със същата етнонимна обстановка. Местните жители се самонаричат турци. Дори вече говорят турски език. Но съседите от другите махали на селото ги наричат само помаклар/б.а.помаците/ . При моето посещение на селото през 1985 г. само жителите на Помак махала говореха чист български език без акцент. На юг към Пловдивска област Помашка махала има  в село Тополово, Асеновградско. В моите записки от посочената година за село Черноочене съм записал,че има две махали / б.а.колибаци/ с име Помак махала. Обстоятелство, което огласих в книгата ми „Възродителни движения и възродителни процеси”(1).

  В юбилеен сборник „Българското село”(2) ,издаден през 1931 г. е записано:”Нарича се още Георен. Населението му е помашко”. Информацията,  предназначена за този сборник е от местния кмет или писар и е подадена през 1929 г. Името му не успях да установя.

  В настоящите публикации за село Черноочене съществува пълно мълчание за това писание, което не е измислено от т.нар.”антитурска”пропаганда на българската държава в Кърджалийско.

 Комисията по преименуване през 1934 г./б.а.инициирана от правителството на деветнадесетомайците с председател Кимон Георгиев/не е направило проучване на местната онимна и ойконимна фактология. Независимо от обстоятелството, че в нея са участвали изрядни учени, като Стефан Младенов и Атанас Иширков. Не са притежавали и информация от съседи.  А са пропуснали съобщението в юбилейния сборник „Българското село”. Пристъпили са към най-компромитираното преименуване с буквален превод на турското онимно/б.а.нарицателно/karagözler, което са превели буквално като „хора с черни очи-черноочене” ,по което са създали селищното име Черноочене. Вместо да преведат стария ойконим Карагьозлер по онимни характеристики”село на рода карагьозлер” на туркменското племе арсаръ(3) с точна етнонимна форма карагьоз:гарагьоз.Етнонимът не е случаен. Обяснява се с тотем карагьозлер на племенните животни, които за разлика от другите овце на племената, напр.ак и кара коюн са имали „черно” само около очите, равно на нашето вакли овце:ваклуши-тур. kara gözlü koyunlar.

  Старите тюркменски и юрушки станове  са били с имена единствено по етнонимите на придошлите родове. По техните имена в съседство са записвани и българските села. Старото Георен на българското село до стана Карагьоз/лер/ е с име, записано както се казва в юбилейния сборник от местни хора. Нарушената хармония на гласните в структурата му говори за име, което е възможно да се задържи единствено в българска езикова среда. Турският би деформирал името с хармонизация най-вече до Герен. Което обаче не се случва. Заради запазения български език в селището.

 Енигмата Георен не е била предмет на ономастически анализ и езикоархеологическо четене. Името сравнително лесно се разчита от началното Георгден: Георгген, като название на местна църква Георги ден, Гергьовден или Свети Георги. Такива по тип имена е описала Мариана Белнейска в дисертацията си за „Еклезионимите в българския език”(4). Сравни и еднотипното Гергьовденя при Покрован,Ивайловградско(5). Етимологически дублет на Георен е сякаш Гьоврен като ойконим в Девинско, защото:

 Селищното име Гьовре в Османския държавен ойконимикон е записано с име Gökviran. По същество народноетимологическо сближение на бъл.Гьоврен. Народната етимология в селото е по тур.göveri-„зеленчук”, за район в който зеленчуковата култура доскоро бе невъзможна.

 Съществува основателна хипотеза за Гьоврен като етимологичен дублет на  Дьовлен-Девин. С меко г :д и ротацизъм на л под влияние на юрушкия говор. Другото име на Гьорен е било Помак кьой.

  Помак кьой е от т.нар.”преселнически имена”.С него свързват нови селища помаците, когато те са в средата на други българи с други етнографски имена/етнографоними/или сред турско обкръжение. Така напр.след Освобождението тетевенските помаци създават село с име Помак кьой в Кумановско/още Ново село, Ени кьой/, което при второто преселение край Ипсала в Р Турция също е име на селището им Помак кьой. Същата ще да е и историята с името на Помашка Лешница срещу Турска Лешница в Ловешко.

  -Помак кьой в случая съвсем не означава село с българи мохамедани в самото начало на именуването. А село на преселници от областта  Помак, най общо хороним за областта Западни Родопи. В последствие Помак кьой започва да означава село с българи мюсюлмани,след ислямизацията.

  -По-горе се казва,че Гьоврен,Дьовленско: Девинско, като име е етимологически дублет на Георен. В името ясно личи турската деформация на нехармонизираното Георгден.

 -Това езиковоархеологиечско обстоятелство сякаш бележи старата метрополия Георгден: Георен: Гьоврен, откъдето са се преселили жителите на днешното Черноочене.

- В историческо време 1410 г. е настъпило голямо разместване на родопското население при Муса султан /Кеседжия/, когато части от българите помаци,”жители на областта Помак=Западни Родопи са били изселени към Запланина:Кърджалийско.

  Това езиковоархеологическо четене на имената,предхождали днешното Черноочене сякаш е първото в Кърджалийското краезнание. Тезата на автора, която е изрядна в методологията на Българската езикова археология, вероятно ще бъде доработена от местните краеведи. И едва ли ще бъде отхвърлуна!?

 Такъв е пътят за възстановяване на липсващата история на едно или друго селище, в случая от Българската езикова територия!

 Тази статия стана възможна благодарение на интересите г-н Георги Кулов към историята на вече напълно оределите Кърджалийски помаци. Настоящи и бивши.

  Изследването в Черноочене през 1985 г. „вървеше” по контролната дума илучин, което беше в Източните Родопи название на съседите турци при помаците и ахряните. Този маркер като име от съседи бях записал в Паничково, Помак махала,от Атанас Минов/Сарая,Пазарджишко/,учител в това село. Той казваше,че  в тази махала наследниците на българите помаци около 1972 г. наричали съседите си от другите махали на селото, които говорили турски език елуци. Етнонимът бе описан от Тодор Стойчев(6)като улучин. Безспорно български деформатив на юруци. Неоснователно записано в Български етимологичен речник,като „неясно”(7).

  На подадената лексикална проверка обаче не се отзова нито един чернооченец. Бяха годините на най-върлия Възродителен процес, който съвпадна с моята командировка. Единственият отговор бешече така наричали турците в Авренския Помаклък. Не открих и човек,предимно жена,която да говори български език. В бележките съм записал:”Още едно българско село, в което някогашните българи днес са турци”. Само за две-три поколения.

Цитирана литература:

1.Балкански Т.,Възродителни движения и възродителни процеси.,Велико Търново,2007,с.212

2.Българското село,Юбилеен сборник,С.1931,с.173

3.Атаниязов Солтанша,Словар туркменских этнонимов,Ашхабад,1988,с.42

4.Белнейска М.,Еклезионимите в Българския език,С.,2010

5.Христов Г.,Топонимията като отражение на етнорелигиозните процеси в Родопите,Велико Търново,2010,с.78

6.Стойчев Т.,Родопски речник,В:Българска диалонтология.Проучвания и материали II,С.,1965,с.286

7.Български етимологичен речник II,с