Годината е 2004. Един военен прокурор от Пловдив пише постановление, с което прекратява разследване за контрабанда на цигари. Любопитен детайл – всички заподозрени по това дело са бивши държавни служители – дали в МВР, дали в митниците. Имената на повечето не са широко известни. Сред тях обаче се откроява един, който и 30 години по-късно ще е все така заподозрян в същото, но без някога да е бил осъждан – Никола Николов-Паскал.
От митниците до контрабандата
Годината е 2025 г. Паскал е предаден от Сърбия на България година след като властите са поискали екстрадицията му. Развитието на неговия казус коренно се различава от историята с банкера Цветан Василев, който вече 11 години живее в Сърбия, укривайки се от българското правосъдие. Може би защото никой у нас не иска да чуе показанията му.
Не така стоят нещата с Паскал. След като доброволно се завърна в България, той прекара няколко дни в ареста, след което съдът го освободи срещу 50 хил. лв. гаранция. А прокуратурата реши, че няма да протестира. Естествено, няма нищо случайно.
Междувременно се разбра, че Паскал е дал показания, в които е споменал имената на двама бивши министри от „Продължаваме промяната“ – Асен Василев и Бойко Рашков. Това също не е изненада. Делото, по което е обвиняем Паскал, е срещу Петя Банкова, шефка на митниците, назначена от Василев. Друг обвиняем е Живко Коцев, главен секретар на МВР, докато министър е Рашков.
Голямата цел на това дело не е наказателна, а политическа. Едно евентуално осъждане за контрабанда би било само бонус.
За годината, която е прекарал в Сърбия, Паскал се е превърнал в митична фигура у нас. Естествено, това е благодарение на медиите, но не само. Не бива да се забравя политическото говорене, както и течовете на информация от прокуратурата. Съвсем неслучайни и правилно насочени.
За Паскал се знае, че е заподозрян за контрабанда. Но само толкова – няма присъда, няма наказание. Освен това се знае, че е бивш митничар. Иначе казано – той е служител, може би преминал от другата страна. И, ако се вярва на слуховете, се справя много добре в новото си поприще, след като му е излязъл прякор „Крал на контрабандата“.
Паскал попада в полезрението на службите още през 1998 г., става ясно от постановлението, с което Mediapool разполага. Тогава районът му на действие е Хасково, а пунктът, през който се прекарват цигарите, е „Капитан Петко-Орменион“. В онези дни граничният пункт с Гърция се нарича „Ново село“.
Разследването започва след като в съседна областна дирекция на полицията, Кърджали, е получена оперативна инфомрация, че високопоставени служители от Хасково са замесени в контрабанда. Става дума за тогавашния шеф на хасковската полиция, както и за двама души от служба „Сигурност“. Това е тогавашният еквивалент на днешната ДАНС. В онези дни обаче службата е все още в рамките на МВР, ДАНС е обособена като отделна структура едва през 2008 г.
Та тези тримата полицаи са заподозрени в „нерегламентирани връзки“ с бившия митничар Паскал. Но по-сериозното подозрение е, че са разпъвали чадър над контрабандата му като един от тях лично карал служебната си кола пред тировете с цигари и ги ескортирал до Хасково. Там цигарите се разтоварвали в складове. За собственик на стоката МВР смята сириец, живеещ в Пловдив.
Как изчезва СРС
Срещу Паскал и полицаите е образувано дело и МВР започва следенето им съвсем не на шега. Съдът разрешава прилагането на СРС-та. Така на 26 юни 1998 г. Паскал е заснет на входа на гр. Харманли да шофира „Мерцедес“ близо до тировете с контрабанда. На същия ден наблюдението заснема как един от полицаите придружава камионите до складовете в Хасково.
Този запис е свален на видеокасета, каквато е практиката в онези години. Тя се съхранява в полицията в Хасково. И, съвсем случайно, отговорната за веществените доказателства служителка проявява небрежност. Или както е записано в постановлението:
„Не е отчислила касетата при предаване на неизвестен служител касетата – веществено доказателство и носител на информация била загубена“.
Срещу разсеяната служителка е образувано разследване, но какво от това? Касетата си е все така липсваща.
Един митничар и Доктора
Макар че каналът се ползва с протекция, тя не е абсолютна. Дали защото между службите в самото МВР има конкуренция или защото задачите на едната („Сигурност“ или бъдещата ДАНС) е да контролира останалите, схемата е разбита. На 1 юли 1998 г. в Хасково е проведена операция, при която са задържани три тира контрабандни цигари. Арестувани и обвинени са шофьорите им. Както и един митничар от Свиленград, за когото се смята, че е съдействал на канала.
Какво се случва с полицаите от Хасково? Абсолютно нищо. При последвалото разследване прокурорът стига до извода, че срещу тях няма достатъчно доказателства. Изглежда изчезването на видеокасетата е изиграло своята роля.
Срещу Паскал също не са събрани достатъчно доказателства. Интересен детайл е, че по това разследване е разпитван покойният Иван Тодоров-Доктора, сочен за един от най-големите контрабандисти. Той казва, че „познава Никола Николов, но твърди, че никога не е знаел последният да се е занимавал с контрабанда на цигари“.
Все пак тази история води до промени. С работата си се разделят заподозрените във връзки с Паскал хасковски полицаи. Когато се провежда акцията (лятото на 1998 г.), те са действащи служители. Към момента на прекратяване на разследването вече са офицери от запаса.
