Държава или територия: В България кръчмите работят, но училищата не. Идва ерата на слабоумните консуматори

За пореден път българите доказахме, че мислим много повече за небцето и стомаха, отколкото за образованието и бъдещето на децата ни. Защо не ни е срам?

Да, кризата, предизвикана от коронавируса, ни удари като гръм от ясно небе и промени животът ни напълно. Много от нас загубиха близък, загубиха работата си, приходите си, някои дори и покрива над главата си. Загубихме и от културната липса на театрите, галериите и концертните зали. Съвсем забравихме какво е чувството да излезеш спокойно навън, без паническото усещане, че коварната болест те дебне на всеки ъгъл. Съвсем забравихме и какво е да прегърнеш приятел. Забравихме как се живее, но едно не забравихме – да си върнем кръчмите. И днес, когато светът стъпка по стъпка се връща към нормалния живот, ние го правим като побеснели зверове, които никога не са прекрачвали прага на кафене през живота си.

Напълнихме заведенията, а училищата и детските градини останаха празни. Дори и в някои офиси все още не могат да заработят, но няма страшно – има къде да изпием едно кафе. Нищо, че опасността да се заразиш, след като някой ти кихне по „ковидски“ в чашата е много по-голяма, отколкото ако децата се връщат поетапно към класните стаи. Съвсем скоро, мили родители, вие ще трябва да се завърнете в офиса, а детето ви ще трябва да ви чака у дома, защото няма да можете да го върнете в детската градина, а учениците ще завършат годината дистанционно.

Ама наистина ли беше по-важно първо да отворим вратите на заведенията? В момент, когато все още се страхуваме и когато децата ни са лишени от възможността да учат в нормална среда и да се развиват. И когато им отнехме и възможността да общуват по друг начин, освен онлайн. Но все пак си имаме кафенета и кръчми и с други думи – децата винаги могат да се съберат в някое заведение, нали?

Защо винаги мислим за щракането с пръсти и безцелните приказки, които си разменяме часове наред по кафетата? Нямаше ли как да бъдат отворени театрите и поне да се обогатяваме, като предстои да се „омешаме“? Нямаше ли да е по-разумно децата да се върнат в училище? Наздраве!

Източник: woman.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта (7)

  • 1
    АБ
    А бяхме млади
    11 -2
    12:43, 13 май 2020
    Откъснахме се от нашите си български традиции. Започнахме да се кланяме на чужди култури.
    Дърво без корен – това сме ние! Това съвпадна с времето на мутрите, лесните пари, адреналина от мерцедеси втора ръка, кухите дебели мускули, кухите квадратни глави и кухия им статус на успели хора. Хората, които можеха да променят нещо и бяха горди българи, са възрастни или мъртви. На властта не и трябват умни и мислещи хора. Умишлено се унищожава качеството на българското образование.
  • 2
    Г-
    г-жа Славова
    3 -3
    12:50, 13 май 2020
    Изследователите разделят поколението на прехода" на две групи – родените между 1975 г. и 1985 г. и тези, родени след 1985 г. до 1995 г. Основните разлики между тях са, че първата група е по-граждански активна, а двете се интересуват и от съвсем различни проблеми. Докато родените до 1985 г. са по-склонни да се ангажират със защитата на върховенството на закона, свободата на словото, независимата съдебна система или корупцията, по-младите се интересуват предимно от аполитични каузи – като защитата на околната среда.
  • 3
    Би
    Бивша учителка
    9 -1
    13:23, 13 май 2020
    Сами позволихме едно поколение да живее без идеали, ценности, спомени и детство. Децата нямат вина, че от бебета им се подават в ръцете таблети и айфони, за да млъкнат, нито, че няма кой да им обърне внимание в най-важните години от развитието им, или да ги изведе навън и да им създаде социален живот извън Фейсбук, когато пораснат.
    Но помнете - отнемете ли на едно дете истинското детство, осакатявате го за цял живот.
  • 4
    Фф
    ФФДГДФ
    4 -1
    13:26, 13 май 2020
    Един бе казал 80% ------ . Хора без собствено мнение ,хора настроени консуматорски
  • 5
    Ма
    Майка
    3 -1
    13:36, 13 май 2020
    От Гергьовден се питаме, защо е разрешено майките на Гого, Тони, Мими и Кими да седнат на кафе заедно, да си обменят кихавици с персонала и хората от съседните маси (в повечето заведения са на не повече от метър разстояние), а Гого, Тони, Мими и Кими не могат да си играят с другите деца в градинката? Как така Гого, Тони, Мими и Кими като потенциални носители на коронки могат да заразят мама, тати, баба, дядо и родата над 60, а клетите хорица в активна възраст, сърбайки кафета, кихайки от... полените по кафенетата не могат да се заразят! Ай, сиктир (казано на книжовен български)!
  • 6
    На
    Наблюдател
    2 -3
    16:23, 13 май 2020
    Латинците са казали: "Колкото глави - толкова мнения".
    1 Това с училищата е правилен ход, защото е опасно и за децата, и за учителите. Какво ще стане, ако едно дете или един учител се разболее? - отговорете си сами.
    2. Ходя вече на кафе, изискванията се спазват, а кихането не може да се спре, както и ако ти се допръцка, ама там няма изследвания, а и гащите са двойни маски.
    3. Някои много обобщават и възхваляват едно или друго време, но си припомнете думите на Апостола: " ... то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. "
    4. Така че спокойно, защото многото приказки са все от Лукавия!
  • 7
    Й
    й
    0 0
    19:47, 14 май 2020
    От кръчмите,се печели...
Последни новини