Боян Рашев е управляващ партньор в консултантската фирма „Денкщат“. Текстът е от профила му във „Фейсбук“. Заглавието е на „Дневник“.

Пожарът под магистрала „Струма“ е ярък провал на държавността, който отлично показва защо българинът няма доверие в институциите – в неговите очи те просто не функционират. Може да звучи на пръв поглед странно, но тази липса на доверие в способността на държавата да контролира бизнеса е една от най-мощните спирачки пред развитието на индустрията и съответно икономиката на страната.

Механизмът е следният: Индустрията, особено тежката, винаги е имала и ще има сериозни потенциални въздействия върху здравето на хората и природата. От нея не може да се очаква тя да се самоконтролира напълно. Роля на държавата е да прави това като назначен от народа страж. В България обаче този страж действа избирателно – свръхконтролира едни бизнеси, докато други правят, каквото си искат. За съжаление, видимо за обществото е само последното – защото добре работещите предприятия не ги дават по вечерните новини и сутрешните блокове – и то логично си прави извода, че „Няма държава!"

Реалността е много различна:

Огромна част от бизнеса в България бива контролирана изкъсо и работи според най-добрите световни стандарти за здраве, безопасност и опазване на околната среда. Този бизнес заслужава обществено доверие, но не го получава, защото хората виждат само другия и живеят с представата, че „всеки бизнес е мръсен“.

И тук възниква огромен проблем: Хората живеят в перманентно състояние на недоверие към всеки по-голям бизнес, което много лесно се превръща в страх, когато някой пожелае да използва обществените настроения за целите си. В резултат множество отлични проекти с потенциал за развитие на цели региони биват отхвърлени или пропуснати. Държавата носи пряка вина за това!

В работата си съм се сблъсквал с какво ли не и мисля, че имам достатъчно опит, за да мога да изведа 10 признака, по които да разпознаете бизнес, който НЕ заслужава доверие. 

Някои от тези признаци може да звучат твърде просто, но наистина са добри индикатори, освен това лесно могат да бъдат проверени в интернет. Ето ги:

1. Неугледен и занемарен външен вид на фабрики и офиси

2. Чести смъртни случаи или други тежки инциденти в производството

3. Хронично замърсяване и други видими въздействия върху околната среда

4. Рядко става обект на решителни действия – сериозни глоби, спиране на дейност – от страна на институциите и/или местната власт

5. Липса на лесно достъпна информация и данни – нито за реална собственост, нито за икономически резултати или екологични въздействия, камо ли пък за начин на управление

6. Твърде чест и крупен бенефициент на европрограми, субсидии или всякакви други схеми за подпомагане от страна на държавата

7. Ограничено медийно внимание, особено от страна на медиите, близки до властта

8. Пряка и видима връзка с властта – публично известно политическо представителство

9. Бързо и безпроблемно преминаване през всякакви административни процедури и получаване на разрешителни, особено такива, които обикновено са асоциирани със значим обществен интерес като Оценка на въздействието върху околната среда

10. Не става често обект на дела от страна на НПО, нито пък има масови протести срещу дейността му.

Списъкът не претендира за изчерпателност, нито пък твърдя, че един или два признака определят един бизнес като „незаслужаващ доверие“. Но комбинацията от няколко е доста силна индикация за проблем.