В най-сухото място на Земята дъждовете носят смърт

В най-сухата и най-старата пустиня на Земята - място толкова безплодно и мрачно като истински ад на Земята, водата носи смърт.

За живота водата е винаги дар и благословия, така сме свикнали да смятаме. Но в хиперсухия център ​​на чилийската пустиня Атакама, аномалните дъждове се оказали смъртоносно проклятие за формите на живот, които там съвсем не са жадни.

Счита се, че сърцевината на Атакама е в почти постоянно хиперсухо състояние от около 15 милиона години и няма данни да е имало значителни валежи през последните 500 години.

Това се промени рязко преди няколко години, когато през март и август на 2015 г. в пустинята паднаха невиждани валежи, а след това отново през юни миналата година. Продължителната суша бе нарушена и това повлия на формите на живот, приспособили се да издържат в хиперсуха екосистема. Повечето от тях не са се справили с внезапната влага.

"Когато паднаха дъждовете в Атакама, ние се надявахме, че в пустинята ще започне величествен цъфтеж", казва астробиологът Алберто Ферен от университета Корнел и испанския Център по астробиология.

"Вместо това научихме обратното - открихме, че дъждът в хиперсухия център ​​на пустинята Атакама причини масово изчезване на повечето от местните микробни видове."

Преди дъждовете проби от почвата в района Юнгей, разположен в пустинята, показват 16 различни микробни видове. >

Поради характеристиките на района, той често се използва за изследвания за Марс. Естествените условия в Атакама са един от най-близките аналози, подходящи за проучвания, свързани с търсенето на живот на Червената планета.

След дъжда и появата на блестящи басейни с вода в прашния сух пейзаж, анализът на почвата показа, че популацията на микробите в Юнгей масово измира, като изчезват около 75 до 87 процента от видовете, макар да доведе до& процъфтяване на живота в други части на пустинята.

"След валежитев лагуните имаше само два-четири микробни вида", казва Ферен. "Резултатите ни за пръв път показват, че внезапни големи количества вода за микробите, прекрасно адаптирани да извличат& слаба и неуловима влага от най-хиперсухи среди, ги убиват при осмотичния шок".

Осмотичен шок настъпва, когато концентрацията на веществата, разтворени в течността около клетката, внезапно се промени, което на свой ред води до бързо преминаване на вода през мембраните на клетката и причинява остър стрес.

>Видовете са развили различни начини за защита срещу клетъчен стрес, но очевидно не и в Юнгей, Атакама, къдто сега са останали само 2 до 4 вида.

Въпреки тъжната съдба на микробите, констатациите са позитивни за хората, показвайки че микрофлората може да се адаптира и да оцелее в безплодни чужди светове, подобни на Атакама. Ако не се намокри...

Това е известна промяна в парадигмата по отношение на това, което обикновено мислим за добро за ;извънземния живот.

"Нашето изследване на Атакама предполага, че появата отново на течна вода на Марс би могло да допринесе за изчезването на живота, ако той изобщо съществува", обяснява Ферен, "вместо да доведе до процъфтяване на микрофлората там".

Констатациите са представени в Scientific Reports.

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини