Мюзикълът "Коса" обединява протестите на младите американци срещу консервативното общество и срещу войната във Виетнам, той е призив към мир, свободна любов и поголовно щастие.

Какво ще излезе, когато на едно място се съберат двама актьори - Джеръм Рани и Джеймс Рейдоу и един църковен музикант - Голт Макдърмът?

И не само се съберат, но седнат заедно да правят музика? Светът получи отговор на този въпрос на 29 април 1968 година: излиза най-успешният мюзикъл на всички времена: "Коса". 29 април е паметен ден.

Хипитата, привърженици на свободната любов и борци за мир и щастие, образно казано взимат властта в САЩ. Мюзикълът "Коса" триумфира на премиерата си в Бродуейския театър Билтмор.

Преди това вече се е въртял близо сто пъти като продукция в по-малки театри. С някои незначителни промени "Коса" излиза на голямата сцена и веднага обира лаврите.

Клайв Барнс пише в Ню Йорк Таймс: "За успеха има просто обяснение. Мюзикълът е скромен и разбираем, няма претенции."

А Уолтър Уинчъл, един от най-реномираните критици за жанра мюзикъл, стига дори по-далеч в своята колонка в Ню Йорк Дейли: "Тенеси Уилямс, Едуард Олби, Ле Рой Джоунс и другите майстори на едносричната литература изглеждат доста демоде в сравнение езика в "Коса".

Този мюзикъл е толкова мощен, че може да изтласка всички гореспоменати от шоу-бизнеса."

Когато "Коса" празнува премиера на Бродуей, във Виетнам се сражават половин милион млади американци.

50 хиляди дезертьори са се укрили в Канада, а 100 хиляди души се включват в протестите на гражданските движения във Вашингтон.

Актьорът и певец Рон Уилямс казва по онова време: "Навсякъде по света младежта се тревожи. Демонстрации, окупации, движението на хипитата, всякакви провокации.

Това са протестните симптоми на едно неспокойно време. Мюзикълът "Коса" е най-добрият отговор на въпроса откъде идват тези тревоги.

Отговор с музика." "Коса" няма особена драматургия, действието не следва класическите принципи.

Темите се прехвърлят от една сцена в следващата. С две думи мюзикълът е радикален, радикален е и пацифисткият му патос.

Години по-късно, когато Милош Форман засне филмовата версия, "Коса" вече звучеше доста по-политически, отколкото в началото.

Във филма на гениалния чешко-американски режисьор на фона на песента "Пуснете слънчева светлина" войниците маршируват по рампата към търбуха на товарния самолет, който излита за Виетнам.

Този край на филма "Коса" няма много общо с оригинала, където краят всъщност е една протегната за помирение ръка. Deutsche Welle