- Г-жо Караянчева, защо датата на предсрочните парламентарни избори - 5 октомври предизвика толкова силна полемика в обществото и захрани подозренията, че има задкулисни договорки между основните политически играчи, в частност между ГЕРБ и ДПС ? Възможна ли е изобщо подобна коалиция?

- Това е една добре позната, до болка експлоатирана и износена от употреба опорна точка на БСП. Подобна коалиция не само е невъзможна, тя е абсурдна. Но това съм го казвала неведнъж, така, че не виждам смисъл да повтарям до припадък, че „нямам сестра”. Такива мантри ще звучат в ефира, докато вършат услуга някому и докато има наивници, които се хващат на въдицата. За съжаление, БСП върти тази грамофонна плоча много преди да бъде определена дата за избори. Сега просто увеличава децибелите. От което хипотезата не става по-правдоподобна. Напротив, коефициентът й на несъстоятелност расте в аритметична прогресия. През годините ни вкарваха в мними коалиция с кого ли не. Спомнете си клипа „Гласувате за Бойко, получавате Костов” и т.н. и т.н. На социалистите им е удобно да плашат хората в Кърджали с въображаем съюз между ГЕРБ и ДПС и са се вкопчили в този рефрен като удавник за сламка. Разбирам ги, донякъде. Тоталният срив, който изживяха на евроизборите, е труден за преглъщане. Локомотивът на властта дерайлира само след една година в управлението, машинистът дезертира в Брюксел, а колегите му се чудят как да върнат влака на релсите. При това положение е обяснимо, че аварийният план за оцеляване включва картечен огън по основната политическа сила, изместване на фокуса от темите на деня, фабрикуване на зловещи сценарии за политически жертвоприношения и други прийоми в стил „претопляне на вчерашния обед”, които да направят поносимо сгромолясването на левицата. Истината е, че и за ГЕРБ, и за всички български граждани, най-подходящата дата за провеждане на избори е най-близката възможна. И след като БСП първо лансира екстравагантната идея „избори в края на юли”, а после отказа да подкрепи нашето предложение за 14 септември, единственият вариант да се излезе от задънената улица на преговорите, бе датата 5 октомври. Хората се умориха да чакат това правителство да си иде и страната да се върне в нормалното си русло. Една година безвремие стига. Даваме си сметка, че ДПС ще се възползва максимално от възможността изселниците в Турция да се приберат за Курбан Байрама и да гласуват по родните си места. Но това, така или иначе, няма да промени предначертаното да се случи в политически план, а именно: ГЕРБ ще спечели парламентарния вот и ще има мнозинство.
-Депутатът Милко Багдасаров смята, че споразумението за провеждане на вота на втория ден от Курбан Байрама дава служебна победа на ДПС и означава, че Бойко Борисов „жертва” Кърджали, за да се върне във властта на всяка цена. Вие, като кърджалийка, чувствате ли се пожертвана?
-Неприятно ми е да споря задочно с колегата Багдасаров, който за пореден път влиза в ролята на д-р Джекил и мистър Хайд, показвайки силното си политическо раздвоение. ГЕРБ управлява самостоятелно четири години и резултатите от това управление бяха високо оценени в Европа. Партията на г-н Багдасаров бе на кормилото на властта в продължение на една година заедно с ДПС и благодарение на ДПС, както в национален, така и в регионален мащаб. А това напълно обезсмисля неговата анти-ДПС риторика. Докато шефа ти се целува с лидера на ДПС на Орлов мост, ти да манифестираш срещу феодализма в Родопите, е висша форма на двуличие. Левицата неумело се опитва да вмени вината и пришие собствените си грехове на ГЕРБ, прехвърляйки отговорността от болната глава на здравата. Най-малкото е некоректно. За жалост, въпреки, че се подвизава в спортните среди, г-н Багдасаров няма навика да проявява феърплей. Ако му се привиждат скелети в гардероба, това си е лично негов поведенчески симптом. За себе си мога да кажа, че нямам проблем да изляза пред моите избиратели и да поискам подкрепата им. Доказала съм през годините, че позицията ми е твърда, не съм ветропоказател, но когато някой на теория се изживява като борец срещу монопола на ДПС, а на практика е в колаборация с хората на Доган, това меко казано ме възмущава. В такива случаи старите хора казват – не плюй в кладенеца, от който си пил вода. ГЕРБ оцеля през последната една година в условията на брутален политически геноцид, кадрова чистка и безогледен психологически натиск. Съхрани работещите си структури и надви БСП на евровота с 40 на сто. През това време с васалното си, раболепно поведение социалистите сервираха на тепсия Кърджали на ДПС и послушно се задоволиха с трохите от софрата. Така че, когато се упражняваме на тема „служебна победа за ДПС”, нека да отчетем, че служебната победа на ДПС я подари БСП с безгръбначието си, с продажната си политика и не на последно място с шокиращо слабите си резултати на последните избори, които са конфузно компрометиращи за една управляваща партия.
- В този смисъл как ви звучат опитите на БСП да разграничи местните структури на ДПС от Централното ръководство на партията, което обслужвало личните си интереси и не се вълнувало от електората си по места?
- Звучи ми като покана за партньорство и търговия с гласове на местна почва. Кърджалийци не са забравили как ДПС преля на левицата близо 3 000 гласа на парламентарните избори през 2013 г и така бе спечелен мандатът на г-н Багдасаров. На практика ДПС си напазарува четвъртото депутатско място от Кърджали. Сега социалистите се опитват да се еманципират, проформа разбира се, но така или иначе, семейните войни в мнозинството не касаят ГЕРБ. За нас е ясно, че обръчите на ДПС на местно ниво функционират по същата схема както и на централно, и електоратът на партията явно проявява търпимост към това.

- Ще успее ли България след 5 октомври да отмие горчивия вкус от съвместното злополучно управление на БСП, ДПС и Атака?

-Това управление ни върна години назад и ремонтът на авариралата държавна машина ще коства много на всички български граждани. За жалост, вместо да се сниши, левицата сънува политическа победа на изборите, което звучи почти като виц. Като Матросов на амбразурата Багдасаров и компания отчаяно бранят своя тотално провалил се лидер Станишев, който не успя да запази дори капка достойнство в завихрилия се политически водовъртеж. Но бедата не е в този гротесков опит да бъде реабилитиран. Бедата е, че оттук –нататък всички ние ще сърбаме попарата на заиграването му с ДПС и скандалите, които съвместно продуцираха в държавата за последните 12 месеца. Няма да ги изброявам, защото списъкът ще заприлича на поменик. Оздравяването на държавата ще бъде изключително трудно, защото не става дума за сезонен вирус, а за метастази, плъзнали навсякъде. В момента управляващите ударно минират работата на следващия кабинет. Правят скандални назначения в последната минута, провеждат съмнителни обществени поръчки, сключват необезпечени договори за милиони левове и безогледно източват парите на държавата.
Истината е, че с мълчаливото съгласие на БСП, върхушката на ДПС овладя всички финансово-икономически лостове. Това е генералната историческа вина на левицата.

- Кой, според вас, дестабилизира държавата в последните седмици?

- В кръга на шегата въпросът Кой? се превърна в синоним на въпрос без отговор. Не знам кой е сценаристът на този зловещ трилър, който се разиграва в последно време. Не се наемам да твърдя дали е злонамерено увреждане на системата или болезнено неможене да се овладее кризата. Какъвто и да е генезисът на срива, не бива да забравяме, че финансовата стабилност е елемент от националната сигурност, а хората имат травматични спомени от 90-те години и затова реагират стихийно. Но е сигурно, че най-малко ГЕРБ има полза да дестабилизира държавата, защото наесен ще се наложи да управлява отново.

Въпросите зададе Мадлена Петрова