Проф. д-р Анна-Мария Борисова: Ужасна мода е употребата на хималайска сол – тя не съдържа достатъчно йод

Употребата на йодирана сол, а не хималайска или други видове сол, е жизненоважна за раждането на интелигентни деца и за здравето на щитовидната жлеза. Това стана ясно на Практическа конференция на тема „Йоден дефицит в България. Бременност и хипотиреоидизъм“, организирана от Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и подкрепена от лектори-ендокринолози от Българското дружество по ендокринология. Тя е част от проекта EUthyroid – най-мащабното общоевропейско проучване върху йодния дефицит и свързаните с него заболявания на щитовидната жлеза, пише Zdrave.

Проф. Анна-Мария Борисова е председател на Българското дружество по ендокринология, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в болница „Софиямед“.

 – Проф. Борисова, каква е причината за въвеждането на йодната профилактика в България?

 – През 1949 г. неврологът д-р Марин Чолаков прави проучване за ендемичния кретенизъм сред населението около Рилския масив. При това проучване той попада на архивни документи в Банско. Те сочат, че през 1912 г., когато цар Фердинанд решава да посети новите български земи, първенците на Банско, за да се представят пред царя, скриват кретените. Събират 315 кретени в една къща. Това на практика е първото медицинско епидемиологично проучване в България, и то по ендокринологичен проблем – кретенизъм на базата на тежък дефицит на йод и съответно липса на синтез на тиреоидни хормони. През 1931 г. от медицинските документи в община Банско става ясно, че броят на кретените е 95. А през 1949 г. д-р Чолаков изследва населението в Банско и установява 72-ма кретени. Това е заболеваемост почти 12:1000. 

През 1956 г. акад. Иван Пенчев – основателят на ендокринологията в България, заедно с най-известните си ученици проф. Папазов, проф. Върбанов и проф. Стайков правят масов скрининг на един милион българи от 4000 селища и установяват, че 50% от населението има гуша, а 3% е с кретенизъм, което като бройка е 6000 души. Този значим здравен и социален проблем налага йодната профилактика в България. 

Още през 1922 г. в Швейцария започва йодната профилактика с йодирана готварска сол, а 1924 г. – в САЩ. На пакетите йодирана сол, която се е продавала в магазините в Европа през 1934 г., пише: „Йодираната сол помага да няма гушавост във вашето семейство“. По този начин е насърчавано населението да ползва йодирана сол в храната си. 

През 1958 г. е направена карта на ендемичните райони за гуша в България и излиза постановление на Министерския съвет за задължително йодиране на готварската сол (16. 10. 1958 г.). По проект на УНИЦЕФ от 1994 г. с помощта на Министерството на здравеопазването програмата за йодна профилактика в България се реновира. Издава се ново постановление на Министерския съвет, което изключва употребата на друг вид сол, освен йодирана. По този начин 

става наказуемо използването на нейодирана сол

Учудващо за нас, ендокринолозите, е, че тази забрана се прекрачва в днешно време. 

През 2007 г. експертът по йоден дефицит на Световната здравна организация проф. Питър Лаурберг със свои колеги направи ревизия на програмата на България за йодната профилактика и установи, че нашата държава е елиминирала йоддефицитните заболявания като медико-социален проблем. И по данни от 2017 г. в България все още се отчита достатъчен прием на йод при деца и възрастни, тъй като около 90% от домакинствата използват адекватно йодирана сол. 

 – Защо все още трябва да приканваме населението да употребява йодирана сол?

 – Националната програма за йододефицитната профилактика действа и днес. Вече 60 години в нашата държава се ползва йодирана сол, която е необходима, за да може бъдещата майка да синтезира достатъчно от тиреоидния хормон тироксин и да го прати на плода в утробата си в ранния период на бременността, когато се формират мозъкът и мозъчната кора. Тогава плодът няма собствена щитовидна жлеза, която да произвежда тиреоидни хормони. Плодът започва да ги произвежда в шестия месец, след като вече се е формирал мозъкът му. А за да бъде интелигентно новороденото, то трябва да има качествено формиран мозък, особено кортекс – мозъчната кора, която определя нивото на интелигентност на човека. 

 – Как бременните могат да си набавят необходимия йод?

 – Преди и след бременността дневната нужда от йод е 150 микрограма, а по време на бременност се качва на 250 микрограма. Често съветват бременните да не ядат много сол, за да не получат отоци. В такъв случай на помощ идват поливитамини с минерали, като сред тези минерали има йод. По този начин бременната жена ще си набави нужния йод, въпреки че е намалила употребата на сол. 

По принцип бременните и кърмещите жени могат да задоволят нуждите си от йод, като употребяват българска йодирана готварска сол, храни, които се произвеждат с йодирана сол (хляб, сирене, мляко) и продукти, които са естествени източници на йод (риба и морски дарове). Но 

могат да приемат и йодсъдържащи комбинирани препарати –  

витамини и минерали със 100 – 200 mcg йод в една доза. Това се прави също и при хора със заболявания, които налагат ограничаване приема на сол; при вегетарианци или хора, избягващи по някаква причина приема на риба, мляко и млечни храни; при бременни, които консумират само соеви млека, и при жени, които не употребяват йодирана, а друг вид сол.

Мога да нарека ужасна мода увлечението да се употребява хималайска сол, розова сол, черна сол, под претекст че е по-здравословно. Само че тези видове сол не съдържат достатъчно йод. Според статия за патофизиологията на хималайската ендемична гуша всички планински склонове – Хималаи, Алпи, Пиренеи, Анди – са огнища на ендемична гуша. Хималаите се намират в северната част на Индия и там 40 млн. души са изложени на риск от ендемична гуша, а 9 млн. са болните. Точно в този район е продължило 5-годишно проспективно проучване. Организаторите му йодират сол и я дават на големи групи от населението, като махат от употреба местната хималайска сол. Резултатът след пет години е рязък спад в разпространението на гушавостта сред децата и възрастните с 50%.

 – Какво съдържа хималайската сол?

 – Химическият състав на хималайската сол включва много елементи, но не всички са полезни. 

В състава й има и радиоактивни вещества. Същевременно тя е твърде бедна на йод.

Докато йодираната българска сол съдържа около 15-20 пъти повече йод – 28 до 55 mcg. 

 – Наша читателка пита дали не са занижени нормите за прием на йод, защото от него се нуждае не само щитовидната жлеза на човека, но и всички клетки на организма, всички органи?

 – Не, това не е вярно. Йодът се ползва само от щитовидната жлеза за синтез на тиреоидни хормони. А това количество йод, което не се използва от щитовидната жлеза, се изпикава. Вече синтезираните тиреоидни хормони съдържат йод в структурата си и стигат до всяка клетка в нашето тяло – от мозъка до петите. Тиреоидните хормони са енергийни хормони. А без енергия няма живот. Дори за мигането е нужна енергия. Без достатъчно тиреоидни хормони човек постоянно е сънлив, апатичен, уморен, отпаднал, студено му е, кожата е суха и се лющи, опада косата, чупят се ноктите. Всичко това е следствие на енергиен дефицит. При наличие на всички тези признаци случаят е запуснат. При тези симптоми още от вратата може да се сложи диагноза на пациента. 

Но при скринингите ние откриваме отклонения в хормоните и на здрави хора, които са в първоначална лека фаза на заболяването. В ранното откриване на отклоненията и в по-лесното връщане на функцията в норма е смисълът на профилактиката. Защото много трудно се връща в норма пациент с изявена клинична картина.

Най-фрапантният случай в моята клинична практика беше жена, която в продължение на пет години е била диспансеризирана с депресия в неврологичната клиника на 4-ти километър в София. Опитвали да я лекуват с какви ли не антидепресанти, но без успех. Докато някой се сеща да й изследва щитовидните хормони. ТSH се оказва над 100. Точно колко са били никой не знае, защото това е краят на скалата на измерване. Много бавно нормализирахме хормоните, пациентката се освободи от антидепресантите и депресията изчезна. Следователно при депресивни състояния трябва да се изследват тиреоидните хормони.

 – А при така наречената „пролетна умора“ дали причината не е в намалената функция на тиреоидни хормони?

 – Най-трудно може да се отговори на въпроса защо човек изпитва умора. Умора има и при сърдечна недостатъчност, и при белодробна недостатъчност, а също при туберкулоза, анемия, железен дефицит, дефицит на В12, ниски тиреоидни хормони, висока кръвна захар. Умора чувства също и човек, който работи много, спи малко и върши малко приятни неща. 

 – Може ли да има връзка между йодния дефицит и проблемите на децата от аутистичния спектър?

 – Може да се допусне, но категоричен отговор няма.

 – Да се дават ли селенсъдържащи препарати на хора с намалена функция на щитовидната жлеза?

 – Селен не се препоръчва за лечение на хипотиреоидизъм според Препоръките на световните и европейски организации по тиреоидни заболявания. Няма достатъчно данни, че той намалява тиреоидните антитела, а освен това селенът може да увеличи риска от захарен диабет. 

 – Какво все още може да се направи след 60 години, откакто в България се провежда държавна политика да се ползва йодирана сол за профилактика на заболявания на щитовидната жлеза и за раждането на здрави и умни български деца? 

 – При установяване на бременност е важно да изследваме тиреоидните хормони на жените с рискови фактори за тиреоидни заболявания, за да осигурим интелектуалния потенциал на българската популация. Ето защо наша цел е да отвоюваме платена от Здравната каса амбулаторна процедура, чрез която с настъпването на бременността жените да се подлагат на скрининг за диабет и тиреоидни заболявания, а когато се установят рискови фактори, да се изследват тиреоидните хормони и да се търси диабет. По този начин няма да се налага да се прекъсва бременността поради различни усложнения, свързани с недиагностицирани ендокринни заболявания. 

Българското дружество по ендокринология започва кампания през 2018 г., за да събуди вниманието на обществото и го информира, че бременните трябва да изследват функцията на щитовидната жлеза и да се търси диабет при наличие на рискови фактори за тези заболявания. Понеже сама бременната не може да прецени това, то гинеколозите трябва да имат рефлекс да я насочат към ендокринолог. А вече ендокринологът знае как да се проведе скрининг за рискови фактори за тиреоидно заболяване и захарен диабет. 

Две трети от тиреоидните заболявания в България не са диагностицирани според скрининга от 2012 г. 6,2% от населението на България между 20 и 80-годишна възраст е с намалена функция на щитовидната жлеза. Това означава между 360 и 400 хиляди болни. По време на скрининга близо 65% от изследваните за първи път от нас научиха, че имат намалена функция на щитовидната жлеза. Това означава, че огромна маса от населението не знае за заболяването си. 

100 000 души в детеродна възраст (20 – 44 г.) са с хипотиреоидизъм. От тях две трети (60 000 души) не знаят за проблема си. И когато някои от жените в тази група забременеят, няма да осигурят на бебетата си достатъчно хормони. Съответно мозъкът на тези бебета ще се формира непълноценно и това ще намали в някаква степен интелигентността им. 


Хороскоп за 21.08.2018

Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби
Моля, изберете зодия
Последни новини