7% слънчево затъмнение над Видин и 100% падащи звезди над цяла България

Небето ще предложи забележителен спектакъл

Вечерта на 12 август небето над Европа ще предложи две забележителни астрономически явления. Първото е пълно слънчево затъмнение над западната част на континента, а второто е пикът на метеорния поток Персеиди.

Пълното затъмнение няма да може да се наблюдава от България. Най-добрият град у нас за наблюдение на частичната фаза е Видин, където в 20:27 часа малка част слънчевия диск ще бъде покрит от Луната. Максимумът за дунавския град е 7% затъмненост на Слънцето. Явлението ще бъде видимо за кратко - до залеза на в 20:37 ч. За София процентът затъмненост ще бъде значително по-нисък — около 1%.

Що се отнася до метеорния поток Персеиди, то условията а наблюденията му ще бъдат отлични тази година. Ясното небе и новолунието ще позволят да виждате  50-100 метеора на час, ако сте извън големия град. Родопите, Странджа, западните части на Стара планина, по-малко населените плажове по северното и южното черноморие ще предложат перфектни условия. Ако живеете в голям град, като София, Пловдив или Варна може да се наложи да попътувате около 30 минути до място с по-ниски нива на светлинно замърсяване. Персеидите са сред най-ярките и бързи метеорни потоци за годината. Не е изключено да чуете и звука от навлизащите малки частици, оставени от кометата Суифт-Тътъл преди хиляди години. Именно облака от този прах е причина за звездното шоу.


Снимка: timeanddate.com

Що се отнася до пълното слънчево затъмнение, то ще може да се проследи от милиони жители на Западна Европа. По пътя на лунната сянка попадат редица големи градове. В Лондон покритието ще достигне 91%, в Париж — 92%, в Дъблин — 94%, а в Лисабон — също 94%. В Мадрид ще бъдат покрити 99,96% от Слънцето, а в Барселона — 99,82%, макар тези градове да не попадат точно в центъра на зоната на пълно затъмнение.

В Гренландия пълната фаза ще може да се наблюдава в района на Скорсби Сунд около 16:35 часа местно време и ще продължи 1 минута и 46 секунди. В Исландия най-добри условия ще има в столицата Рейкявик, където пълната фаза ще трае около минута, и в националния парк Снайфедлсйокудъл, където продължителността ще достигне 2 минути и 10 секунди.

В Испания пълното затъмнение ще бъде по-кратко. В Хихон то ще продължи 1 минута и 46 секунди, в А Коруня - 1 минута и 15 секунди, а в Бургос - 1 минута и 44 секунди.

От 20:15 часа българско време НАСА ще започне онлайн предаване на живо, включващо кадри от пълното затъмнение от камери, разположени по цялата ивица на явлението, придружени с научна информация за Слънцето. Европейската космическа агенция също ще стриймва от около 20:30 часа българско време и ще включва коментар от специалисти, както и кадри от телескопите на обсерваторията „Хавиер Хаваламбре“, разположена близо до испанския град Теруел - в самия път на пълното затъмнение.

Кралската обсерватория в Гринуич, Лондон, ще предложи две едновременни предавания в YouTube, които ще започнат около 21:15 часа българско време. Едното ще бъде водено от астронома Грег Браун, който ще коментира явлението и ще обяснява научните му аспекти. Второто предаване ще бъде без звук и ще предлага само визуални кадри от затъмнението.

Ивицата на пълното затъмнение ще започне от най-северните части на Якутия в Русия. Оттам сянката ще прекоси Арктика, ще премине покрай източното крайбрежие на Гренландия и ще продължи през Северния Атлантически океан, минавайки близо до западния бряг на Исландия. След това лунната сянка ще прекоси Испания от северозапад на югоизток, ще премине през Балеарските острови и ще завърши пътя си в Средиземно море.

Най-продължителната пълна фаза на затъмнението - 2 минути и 18 секунди - ще бъде наблюдавана в 20:45 часа българско време в Северния Атлантик, недалеч западно-северозападно от бреговете на Исландия. От Европа най-добри условия за наблюдение ще има по северното крайбрежие на Испания - в района на градовете Овиедо, Рибадео, Навия, Луарка, Авилес и Луанко.

За наблюдател от Овиедо максималната фаза ще настъпи в 21:28 часа българско време, когато затъмненото Слънце ще се намира на височина 10 градуса над западния хоризонт. Пълната фаза, видяна оттам, ще продължи 1 минута и 48 секунди.

Островите Майорка и Менорка се очертават като едно от най-предпочитаните места за туристи, желаещи да наблюдават пълното затъмнение. Хотелите на островите вече са запълнени, а местните власти планират регулиране или временно затваряне на движението по около двайсет пътя, водещи към ключови природни обекти, фарове, видикови площадки и плажове. Целта е да се предотврати струпване на хора и да се осигури безпрепятствена работа на службите за спешна помощ.

Персеидите — шанс за падащи звезди без светлина от Луната

Макар пълното слънчево затъмнение да остане невидимо за България, същата вечер условията за наблюдение на метеорния поток Персеиди ще бъдат изключително благоприятни. Пикът на потока се очаква в малките часове на 13 август, но благодарение на новолунието шансът да се видят падащи звезди ще бъде голям още след залез слънце.

В нощта между 12 и 13 август се очаква да могат да се наблюдават между 50 и 100 метеора на час. Най-добра видимост се постига далеч от градските светлини, с поглед към съзвездието Персей.

Карти като lightpollutionmap.info или lightpollutionmap.app позволяват лесно да се открият зони с по-ниско светлинно замърсяване. Според тях възвишенията над Искърското дефиле, след гара Бов, предлагат по-добри условия от Витоша.

За Пловдив подходящи места има около селата Добростан и Ситово, както и на юг от тях. Близо до Варна оптимален вариант е районът около Камен бряг, а до Бургас - местността Аркутино. Родопите предлагат най-много места без светлинно замърсяване, независимо от конкретния дял на планината. Ниски нива на светлинно замърсяване има и в Странджа, както и в западната част на Стара планина около Чипровци - именно там шансът за максимален брой падащи звезди на час е най-голям.

Наблюдателите на метеорния поток е добре да оставят телефона си в джоба. Скролването пречи на очите да свикнат с тъмнината, което намалява шанса за забелязване на по-слаби метеори.

Персеидите за първи път са споменати в китайски летописи от 36 година след Христа. Родоначалник на потока е кометата Суифт-Тътъл, открита през 1862 година. Названието на потока идва от съзвездието Персей, където се намира радиантът му - привидната точка, от която изглежда, че произхождат метеорите.

 

Източник: it.dir.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.