Пламъците в Европа разкриха нов фронт на климатичната криза – битката не е само за спасяването на земята, а за оцеляването на тези, които я обработват. Докато Франция, Испания и Гърция се сблъскват с милиардни щети и растящи застрахователни разходи, в България земеделието остава сред най-уязвимите сектори. Голяма част от фермерите все още разчитат на помощ след бедствието, вместо на защита преди него.

Европа преживява един от най-тежките сезони на горски пожари в последните години. Във Франция около 220 000 души бяха евакуирани, а предварителните оценки сочат, че общите загуби от пожарите могат да достигнат между 10 и 15 млрд. евро.

Очаква се застрахователите да поемат няколко милиарда евро от щетите. Засега секторът може да понесе удара, но анализаторите предупреждават, че истинският тест ще дойде, ако пожарите започнат да засягат гъсто населени райони.

„Това би било съвсем различен мащаб на загубите“, предупреждават експерти, ако неконтролируем пожар достигне голям град.

Проблемът вече не е само огънят. Проблемът е, че климатичните бедствия стават по-чести, а системите за защита изостават.

Европейската застрахователна дупка расте

Пожарите отново извадиха на преден план т.нар. „застрахователна пропаст“ – разликата между реалните икономически щети от климатични бедствия и сумата, която е покрита чрез полици.

Данните на Европейската централна банка и европейския застрахователен регулатор показват, че между 1980 и 2024 г. едва около една четвърт от загубите от климатични катастрофи в Европа са били застраховани.

В Испания пожарите през 2025 г. са причинили щети за близо 5 млрд. евро, но покритите от застраховки загуби са били под 1 млрд. евро.

Това е проблем, който засяга не само домовете, но и земеделието – секторът, който поема първия удар от суши, пожари, градушки и екстремни валежи.

Българското земеделие

За един фермер пожарът или сушата не означават просто материална щета. Те могат да означават загуба на цяла година труд – унищожена реколта, пропуснати доходи и невъзможност за следваща инвестиция.

Въпреки това застраховането на земеделската продукция в България остава ограничено.

По оценки на сектора застрахованите земеделски площи у нас са между под 1% и около 5–8%, в зависимост от годината и вида на културите. За сравнение, в страни като Франция, Испания и Полша покритието достига между 30% и 60%.

По схемите за подпомагане чрез Държавен фонд „Земеделие“ обичайно се заявяват между 300 000 и 500 000 декара застраховани площи – малък дял спрямо обработваемата земя в страната.

Кой се застрахова? Големите стопанства

Застраховането най-често се използва от по-големи земеделски производители и компании, които имат по-големи инвестиции или банково финансиране.

При малките и средните стопанства – особено при зеленчукопроизводители и овощари – интересът остава много по-слаб.

Причините са няколко: цената на полиците, недоверието към системата и очакването, че при тежко бедствие държавата ще помогне.

Колко струва защитата?

Цената зависи от културата, региона и рисковете, които се покриват.

При зърнени и маслодайни култури ориентировъчните премии могат да бъдат около 6 лв. на декар, докато при плодове, зеленчуци и по-интензивни производства достигат около 30 лв. на декар.

Държавата подпомага част от разходите за застраховане чрез схеми на Държавен фонд „Земеделие“.

Въпреки това много стопани предпочитат да поемат риска сами.

Моделът „помощ след бедствието“ става все по-труден

Основната разлика между България и част от западноевропейските държави е в начина, по който се управлява рискът.

Там застраховката е част от системата за подготовка. У нас често първата реакция идва след щетата – чрез компенсации и държавна помощ.

Този модел става все по-труден за поддържане, защото климатичните събития се увеличават.

Сушата вече не е изключение. Пожарите вече не са рядкост. Градушките могат да унищожат цели райони за минути.

Европейските пожари показват процес, който вече засяга и България – климатичният риск се превръща във финансов риск.

Колкото по-чести стават бедствията, толкова по-трудно ще бъде само държавните бюджети да компенсират загубите.

Констанца Илиева