Особеният управител на активите на санкционираната от САЩ и Великобритания руска компания „Лукойл“ да запази контрола на държавата във всички нейни български дружества, реши парламентарната икономическа комисия на заседанието си във Вторник.

Това става с поправки в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, внесени от управлаващите от „Прогресивна България“, след като миналата седмица Конституционният съд реши, че държавата е разпростряла твърде много правомощията си над активите на „Лукойл“. 

Целта на новите корекции е да запази поста на особения управител не само в бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим“, но и в останалите три фирми на руската компания - „Лукойл България“, управляваща едноименните бензиностанции, „Лукойл Ейвиейшън България“, което доставя керосин, и „Лукойл България Бункер“, осигуряващо корабно гориво.

Вносителите на предложенията оставящи фигурата на особения управител във всички дружества на „Лукойл“ мотивират важността им с пазарния дял на дружествата за авиационното и корабното гориво.

В доклада в поправките е отбелязано, че „Лукойл Ейвиейшън България“ има 85.71% пазарен дял като оператор на наземно обслужване на софийското летище, а за това в Бургас делът е 90%. Аналагична била систуацията с „Лукойл България Бункер“ като основен доставчик на гориво за корабите на пристанищата Бургас, Варна, Русе, Видин и Лом.

Според депутатите от „Прогресивна България“ тези дружества са от стратегическо значение за националнат асигерност и ако поправките не бъдат приети, управлението ми ще бъде върнато на собственика им „Лукойл интернешънъл“.

Предвид наложените върху всички дъщерни на „Лукойл“ компании санкции от САЩ и Великобритания, дейността им би била блокирана заради невъзможност за разплащания. Дерогацията на Лондон за работа на фирмите за корабно и авиогориво изтича на 13 август 2026 г. , а на Вашингтон – на 29 октомври 2026 г.

В момента особен управител на дружествата на „Лукойл“ в България е Евгени Симеонов, който смени бившия директор на приходната агенция Румен Спецов, назначен от предишния редовен кабинет на Росен Желязков.

Целта на законопроекта е да се създаде възможност държавата да прилага временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност, както и да запази възможността за надзор върху лицата, които експлоатират обекти от критичната инфраструктура, коментира по време на заседанието на комисията евносителят на промените Даниел Парушев от „Прогресивна България“.

По думите му предлаганите изменения ще осигурят по-пълна и последователна правна уредба, като поставят всички основни дейности по веригата на доставка и реализация на нефт и нефтени продукти при еднакъв правен режим.

По време на обсъждането Мартин Димитров („Демократична България“) заяви, че разбира необходимостта от промените, но попита дали са предвидени достатъчно гаранции, че новите текстове няма да позволят назначаването на особен търговски управител в прекалено широк кръг от случаи. Според него е важно да не се създава възможност за прекомерно разширяване на правомощията на държавата.

В отговор главният юрисконсулт в дирекция „Правна“ към Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията Павлина Колева заяви, че опасенията за прекалено широко прилагане на разпоредбите са неоснователни. Тя заяви, че не всяко дружество, което търгува с нефт и нефтопродукти, ще попада в обхвата на закона. За да бъде приложена разпоредбата, дружеството трябва да експлоатира стратегически обект от критичната инфраструктура, поради което не е възможно необосновано разширяване на приложното поле на закона, допълни Колева.

Мартин Димитров постави и въпрос за очакваното изтичане на дерогацията, свързана със санкциите срещу Русия. Той припомни, че при предишно изслушване министърът на икономиката е заявил, че се предприемат всички възможни действия за удължаването ѝ, но според него от думите му е станало ясно, че британските власти са отправили въпроси, свързани със срещи между българското правителство и „Литаско“, което е довело до усложнения в процедурата. Димитров попита дали към момента има основания да се очаква удължаване на дерогацията, като отбеляза, че до изтичането ѝ остават около две седмици.

В отговор Павлина Колева каза, че Министерството на икономиката е предприело необходимите действия и е изпратило искане до британските власти за удължаване на дерогацията. Тя посочи, че към момента се очаква отговор, като при необходимост ще бъде предоставена по-подробна информация.

Депутатите от икономическата комисия не приеха предложенията на „Демократична България“ особеният управител да се назначава за срок до 6 месеца с възможност за удължаване.

Според Министерството на икономиката обаче това не е целесъобразно, защото обикновено назначаването на особен управител изисква продължителни действия за стабилизиране на дейността на дружеството и предоговаряне на договори. При негова смяна пък има риск от процедура по обжалване и следователно риск за прекъсване на управлението и съдебни спорове, посочи Иван Павлов, началник на отдел „Регистриране и лицензиране“.

Депутатът на „Прогресивна България“ Слави Василев отбеляза, че „няма друга рафинерия в света, която да се управлява на база 6-месечен мандат“.

Депутатите от „Демократична България“ предложиха и да се върне възможността особеният управител да бъде не само един човек, а до трима, тъй като ръководството на рафинерията обхваща голям обем от дейности и би било по-добре функциите да се разделят на до трима души.

Според министерството обаче такъв колективен орган намалява възможностите за бърза реакция в случай на необходимост. Оттам допълниха, че липсват критерии в какви случаи ще са необходими двама или трима особени управители, както и не е уредена ситуацията, ако не се постигне единодушие по даден въпрос между тях.