Животът назаем няма да продължи дълго и охлаждането ще бъде болезнено, предупреждават икономисти
Отпускането на кредити за домакинствата тече с пълна сила. Само през юни банките са одобрили потребителски заеми за 691.2 млн. евро, което е с 18% повече от предния месец и с впечатляващите 32.8% повече от юни миналата година.
При ипотечните кредити новоотпуснатото финансиране за домакинствата през юни е за 761.1 млн. евро, което е ръст от 28% спрямо предходния месец май и със 17.5% повече от преди година.
Бумът в кредитирането продължава въпреки наложените от БНБ ограничителни мерки преди две години, които обаче според мнението на икономисти са твърде плахи. Наблюдатели на пазара на недвижими имоти посочват, че силно е нараснал делът на сделките, финансирани чрез кредит. В София например през второто тримесечие на тази година покупките на жилища с ипотека достига 74% от всички сделки при 60% година по-рано, коментира финансистът Макс Баклаян.
Катализатор на кредитирането са ниските ипотечни лихви. През юни средната лихва по жилищните заеми е 2.41%, а с всички останали такси и комисиони достига 2.75%. Тези нива са по-ниски с 0.02-0.03 процентни пункта както в сравнение с май, така и в сравнение с преди година.
Впечатление прави силният ръст на новоотпуснатите потребителски кредити през юни. И при тях средната лихва намалява, като през юни достига 8.76%, а годишният процент на разходите - 9.06%.
Целият този ресурс се излива на пазара и помпа инфлацията, като расте потреблението основно на вносни стоки, заради което търговският дефицит на страната ни се задълбочава, коментират икономисти.
Ако се приспадне обемът на отпуснатите кредити за рефинансиране на стари задължения - 92.8 млн. евро при потребителските кредити и 153 млн. евро при ипотечните, излиза, че само през юни на пазара са пуснати над 1.2 млрд. евро.
„Животът назаем не може да продължава дълго и неизбежното охлаждане ще бъде болезнено за всички“, предупреждава икономистът Лъчезар Богданов в свой пост във „Фейсбук“.
Банките обаче не смятат, че има проблем.
„След присъединяването на България към еврозоната и промяната в изискванията на БНБ за задължителните минимални резерви, в банковата система се освободи мащабен ликвиден ресурс. Противно на спекулациите, че тези средства ще доведат до агресивна кредитна експанзия и „наводняване“ на пазара, секторът е подходил консервативно, като ресурсът е насочен основно към финансиране на държавния дълг“, коментира наскоро пред „Блумбърг тв“ Георги Заманов, главен изп. директор на „Алианц Банк България“ и член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България.
Заманов има предвид, че банките са най-големият купувач на български ДЦК от началото на годината. Банкерът посочва, че на пазара на имоти се отчита спад в броя на сделките, което означавало, че банките са по-внимателни, без да спират финансирането.
Кредитни консултанти също потвърждават за по-малко на брой ипотеки, като ръстът в обемите на новоотпуснатите заеми тази и миналата година се дължи на по-големите суми, които теглят домакинствата за закупуване на жилища заради повишените им цени.
Заманов обаче припомня, че през юни Европейската централна банка повиши основната лихва с 0.25 п. п. до 2.25% за първи път от 2023 г., за да охлади инфлационния натиск, и ефектите от това решение ще се усетят в България през следващите месеци.
МИЛА КИСЬОВА
