В действителност мултимилионерът има индуцирани плурипотентни стволови клетки, а технологията е в началната си фаза
Предприемачът и популяризатор на идеите за дълголетие Брайън Джонсън подхвърли, че е клонирал своя „бебешка версия“, която един ден може да помогне за възстановяване на организма му и дори за отглеждане на органи за трансплантация. Според специалисти обаче твърденията му са значително преувеличени с цел привличане на внимание.
Джонсън, който наскоро съобщи, че е диагностициран с нелечимо заболяване, публикува в социалната мрежа X, че е създал „бебешка“ версия на себе си в лабораторни условия.
„За някои това може да изглежда плашещо... като дистопично бъдеще. За други това е неизбежното бъдеще на здравеопазването“, написа той.
В публикацията си предприемачът твърди, че това ще му позволи един ден да стане „свой собствен кръвен донор“ и потенциално да отглежда органи за трансплантация.
В действителност Джонсън не е създал човешки клонинг. Става дума за индуцирани плурипотентни стволови клетки - клетки, получени чрез препрограмиране на обикновени клетки от възрастен човек в състояние, подобно на това на ембрионалните стволови клетки.
Тези клетки могат да се самообновяват и при подходящи условия да се превърнат в различни видове клетки в човешкото тяло. Именно затова учените ги разглеждат като обещаващ инструмент за регенеративната медицина.
Джонсън смята, че съхраняването на собствен запас от такива клетки ще му позволи в бъдеще да възстановява увредени органи и тъкани, включително белите дробове и зрението.
„Тази технология ни дава път към обръщане на процеса на стареене“, твърди той.
Според специалистите обаче подобни приложения все още не са доказани в клиничната практика. Макар изследванията върху стволовите клетки да напредват, учените все още не разполагат с надежден метод за създаване на напълно функционални човешки органи от собствените клетки на пациента.
Един от експерименталните подходи предвижда човешки органи да се развиват в организми на генетично модифицирани животни, например прасета. Засега тези опити са достигнали само до ембрионален стадий и не са довели до трансплантация при хора.
Друг метод, известен като ксенотрансплантация, използва органи от генетично модифицирани прасета. И тази технология все още е в експериментална фаза. До момента подобни трансплантации са извършвани само при ограничен брой пациенти, а присадените органи постепенно са били отхвърляни от организма.
Поради това експерти призовават подобни твърдения да се разглеждат с повишено внимание. Макар стволовите клетки да са сред най-обещаващите направления в съвременната медицина, много от очакваните им приложения все още остават предмет на научни изследвания.
