Пожар, най-вероятно предизвикан от мълния по време на бурята, която удари Югозападна България, гори в Пирин планина. Огънят е избухнал на около 1400 метра надморска височина в района на резерват „Баюви дупки - Джинджирица“ – едно от най-труднодостъпните места в планината.

По първоначални данни са засегнати около 1 декар клек и сухи треви. Към момента няма опасност за населени места.

Първи до огнището са достигнали служители на Национален парк „Пирин“, които са ограничили разпространението на пожара с тупалки. По-късно към тях са се присъединили екипи на пожарната. Основното предизвикателство е силният вятър, който поддържа активни вътрешни огнища и затруднява окончателното потушаване на пламъците. Правят се опити до мястото да бъде доставена вода, въпреки трудния терен.

Бурята остави след себе си наводнения, свлачища и пожари

Пожарът е поредното последствие от бурята, която в понеделник вечерта нанесе сериозни щети в Благоевградска област.

Най-тежко беше засегнато симитлийското село Крупник, където придошли води заляха десетки къщи, отнесоха части от пътища и нанесоха сериозни материални щети. Водната стихия носеше кал, дървета и камъни, а местни жители разказаха, че приливната вълна ги е изненадала за минути.

В Кресненското дефиле свлачище блокира движението за часове, след като на пътя паднаха скали и кална маса. В Кресна силният вятър събори светофар, а в Благоевград поривите достигнаха около 100 км/ч. Десетки дървета бяха изкоренени или пречупени, а много автомобили бяха повредени. Електрозахранването беше прекъснато в десетки населени места, но впоследствие беше възстановено.

Пожарът тепърва ще покаже колко ефективно работи системата

Първоначалните данни сочат, че пожарът в района на резерват „Баюви дупки“ вероятно е причинен от мълния. Това е сравнително рядка причина за горските пожари в България. По данни на Изпълнителната агенция по горите едва около 5% от тях възникват вследствие на природни фактори. В повечето случаи огънят е резултат от човешка небрежност, действие или бездействие.

Независимо от причината обаче най-важни остават първите часове след откриването на огнището. Именно тогава се решава дали пожарът ще остане ограничен на малка площ, или ще навлезе в по-голям горски масив. При суха растителност и силен вятър дори малък огън може бързо да се разпространи. Ако пламъците достигнат короните на дърветата, овладяването става значително по-трудно, а рискът за екипите на терен нараства.

В планински райони реакцията е още по-сложна. Стръмните склонове, липсата на пътища и трудният достъп забавят придвижването на пожарникари, горски служители и доброволци. Тежката техника често не може да достигне до самото огнище. Тогава се работи основно ръчно. Изграждат се просеки и минерализовани ивици, чрез които се прекъсва пътят на огъня. При по-голям пожар или при недостъпни участъци може да се включи и авиация, но използването ѝ зависи от видимостта, вятъра и безопасността на екипажите.

Ранното откриване остава най-сигурният начин за ограничаване на щетите. Това изисква постоянно наблюдение на рисковите райони, включително чрез дронове, камери, сателитни данни и обходи на горските служители. Важна е и бързата връзка между пожарната, горските структури, местните власти и екипите на място. Всяко забавяне дава време на огъня да се разпространи към по-труднодостъпни терени.

Опасността не приключва с потушаването на видимите пламъци. В коренища, паднали дървета и суха горска постеля могат да останат тлеещи огнища. Те са способни да се активират отново часове или дори дни по-късно. Затова районът трябва да остане под наблюдение и след овладяването на пожара.

При подобни случаи успехът не се измерва само с това дали огънят е изгасен. Важното е колко бързо е открит, каква площ е засегнал и дали е спрян, преди да навлезе в защитени горски територии. В Пирин това е особено важно, защото всяко разрастване на пожара може да причини щети, чието възстановяване ще отнеме десетилетия.