На 20 юли православната църква почита паметта на Свети пророк Илия. В народните представи празникът, известен като Илинден, е последният от летните дни, свързани с предпазване от гръмотевици, градушки и природни стихии.

„Според легендата се е вярвало, че летните стихии се дължат на вечната битка на Свети Илия с триглави змии, лами, хали и змейове, които унищожават житото на хората. Светецът непрекъснато се борел с тях, като хвърлял огнени стрели“, разказа д-р Ваня Йорданова, етнолог в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян.

По думите ѝ в народните вярвания Илинден се приема за тежък ден и затова не бива да се извършва никаква работа. Още рано сутринта жените раздават обредни пити в църкви и параклиси, носещи името на светеца. След това се приготвя общоселски курбан, като традиционно се жертва мъжко животно. Чрез този обред хората отправят молитва за закрила на реколтата от суша, гръмотевици и градушки.

В Южна България, и особено в Родопите, Илинден се отбелязва с големи общоселски събори, които събират жители и гости на населените места.

Д-р Йорданова припомни и едно от най-разпространените народни поверия, според което на Илинден не бива да се влиза в реки или в морето, тъй като се вярва, че Свети Илия „си взема курбан“ и съществува опасност човек да се удави.