Близо 95% от българските ученици вече използват изкуствен интелект (AI) за учебни цели, а почти половината го правят ежедневно или по няколко пъти седмично. Това показва изследване на готовността за интеграция на AI в българските училища, проведено от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Данните бяха представени в присъствието на министъра на образованието и науката Георги Вълчев на 30 юни.

Реално изкуственият интелект вече е в класната стая. Не след пет години, не след някаква бъдеща реформа, а днес. Данните, че огромна част от учениците използват ИИ за учебни цели, показват нещо, което образователната система трудно приема или се прави, че не вижда – децата вече живеят в свят, в който знанието е на един въпрос разстояние, цялото познание се намира в джобовете им и не е нужно да го търсят, а само да го пискат.

Но тук идва големият въпрос: използват ли учениците изкуствения интелект, за да станат по-умни, или го използват, за да избегнат мисленето?

Защото една и съща технология може да бъде най-добрият помощник на ученика или най-големият му враг. Всичко зависи от начина, по който я използваме.

Когато ИИ превръща ученика в машина за копиране

Най-голямата опасност е очевидна – ученикът да започне да използва изкуствения интелект като машина за готови отговори.

Домашно по литература?  - Готово за 30 секунди.
Реферат по история? - Написан за минута.
Сложна задача по математика? - Решена без ученикът да разбере как.

На пръв поглед това изглежда като успех. Детето има отлична оценка, родителят е спокоен, учителят получава предадена работа. Но зад тази привидна ефективност може да се крие сериозен проблем – ученикът не е развил умение, не е разбрал и усвоил материал. Той е получил резултат, без да извърви пътя до него.

А човек, който не се е научил да мисли самостоятелно, ще бъде зависим от технологията, вместо да я използва.

Опасността не е в ИИ, а в пасивното му използване

Истинският риск не е, че децата използват изкуствен интелект. Рискът е, че могат да спрат да задават въпроси, да проверяват информация и да търсят решения. Ако ученикът започне да приема всеки отговор на ИИ като истина, той губи едно от най-важните човешки умения – критичното мислене. Това го прави и на лесен за манипулации индивид, който ще стане градивна част от обществото.

Изкуственият интелект може да греши (халюцинира). Може да създаде убедително звучаща, но невярна информация. Може да предложи повърхностен анализ, който изглежда добре написан, но няма дълбочина.

Затова бъдещето няма да принадлежи на тези, които просто умеят да питат машината. Ще принадлежи на тези, които умеят да преценяват отговорите ѝ.

Но да забраним ИИ също е грешка

Има и друга крайност – опитът технологията да бъде игнорирана или забранена. Това би било като преди години да забраним интернет в училище, защото учениците могат да копират информация от него. Проблемът никога не е бил в инструмента. Проблемът е в начина на използване. Правилно използваният ИИ може да бъде и огромен шанс за образованието, не само спирка в развитието на учениците.

Как ИИ може да направи учениците по-умни

Представете си ученик, който не разбира урока по физика. Старият модел е: учителят обяснява веднъж, ученикът не разбира, трудно я наваксва от информацията в учебника, не вижда шанс и се отказва, защото това ще му струва много усилия.

С ИИ ученикът може да каже:

„Обясни ми тази тема по три различни начина.“

„Дай ми пример от реалния живот.“

„Задай ми въпроси, за да провериш дали съм разбрал.“

„Направи ми тест и ми посочи къде греша.“

Това вече не е получаване на готов отговор. Това е обучение. ИИ може да бъде като личен преподавател, който има търпение да обяснява отново и отново.

Най-силният ученик няма да бъде този, който знае всичко

В миналото силният ученик беше този, който помни най-много информация. Днес информацията е достъпна навсякъде. Новият силен ученик ще бъде този, който може:

• да задава правилните въпроси;
• да анализира информация;
• да открива грешки;
• да сравнява различни източници;
• да защитава собствено мнение.

Това са умения, които изкуственият интелект не унищожава. Той просто прави още по-важни.

Какво трябва да направят учителите?

Учителят вече не може да бъде само човекът, който предава информация. Информацията е навсякъде. Ролята му става още по-важна – да бъде човекът, който учи учениците как да мислят.

Учителите трябва да показват:

• как се задават добри въпроси към ИИ;
• как се проверяват неговите отговори;
• как се използва за анализ, а не за преписване;
• как технологията може да развива творчество.

Например вместо задача:

„Напиши есе за климатичните промени“ учителят може да постави:

„Използвай ИИ, за да намериш различни гледни точки за климатичните промени. След това анализирай кои аргументи са най-силни и защити собствена позиция.“

Разликата е огромна. В първия случай машината върши работата. Във втория случай машината помага на ученика да мисли.

Какво трябва да направят родителите?

Най-голямата грешка е родителят да пита само:

„Направи ли си домашното?“

В света на ИИ по-важните въпроси са:

„Как го направи?“

„Как провери информацията?“

„Какво научи от това?“

„Съгласен ли си с отговора, който получи?“

Родителите не трябва да бъдат полицаи, които следят дали детето използва ИИ. Те трябва да бъдат хората, които го учат да използва технологията разумно.

Бъдещето няма да е на хората без ИИ, а на хората, които умеят да работят с него

Изкуственият интелект няма да замени мислещите хора. Но може да измести тези, които използват само готови отговори. Най-голямата задача пред училището и семейството е една:

Да не позволим на машините да мислят вместо децата.

Да ги научим, че машините ще помагат на децата да мислят по-добре и да разбират света около себе си.

Защото най-ценният резултат от образованието не е правилният отговор.

Най-ценният резултат е човекът, който знае как да стигне до него.

Ето един пример: тази статия бе написана с помощта на ИИ, заданието за задачата отне около 5 минути, изпълнена бе от ИИ за около 30 секунди. В последствие бе обработвана на повече от 50%, което отне повече час, за да бъдат представени мислите и вижданията на автора. Автора задаваше допълнителни и уточняващи въпроси и в някой ситуации се съгласи с логиката на ИИ, но в други пренебрегна неговите заключения. В случая ИИ бе инструмент, който помогна за създаването на съдържанието, но той не е автора, а помощника, което не спира мисленето и анализирането на ситуацията, а улеснява нейното пресъздаване.