Призивът на Китай Русия и Украйна да възобновят преговорите възможно най-скоро, отправен пред Съвета за сигурност на ООН, идва в момент, когато войната продължава да няма бързо военно решение, а международният натиск за намиране на дипломатически изход се увеличава.

Пекин от години поддържа позицията, че конфликтът трябва да бъде решен чрез политически диалог, а не чрез продължаване на бойните действия. Според китайската дипломация продължителната война увеличава риска от разрастване на конфликта и създава допълнителна нестабилност за световната икономика и сигурност.

Но зад този официален призив стоят сложни и дългосрочни геополитически интереси.

Китай се опитва да се представи като глобален посредник

Китай има интерес да затвърди ролята си на голяма световна сила, способна да влияе върху решаването на международни кризи. След като Пекин успя да посредничи при възстановяването на дипломатическите отношения между Саудитска Арабия и Иран, китайското ръководство се стреми да покаже, че може да бъде фактор и при най-големите глобални конфликти.

Украинската война е една от най-сериозните кризи след края на Студената война и всяка дипломатическа инициатива около нея носи международно влияние. Китай се опитва да заеме позиция между двата лагера – да поддържа отношенията си с Русия, но едновременно с това да демонстрира пред развиващия се свят, че защитава принципите на преговорите и мирното уреждане на конфликтите.

Пълно икономическо подчинение: Новата реалност между Москва и Пекин

Призивите на Китай за мир се разглеждат под лупа от западните държави заради дълбокото стратегическо партньорство между Пекин и Москва. Анализаторите посочват, че към днешна дата Китай на практика е постигнал една от десетилетните си стратегически цели: пълното икономическо подчиняване на Русия.

След началото на войната и налагането на западните санкции, Русия се превърна в изключително зависим и по-малък партньор в този съюз. Пекин стана основният стълб, който крепи руската икономика, купувайки енергийни ресурси с отстъпка и същевременно доставяйки критични стоки, технологии и огромна част от военните ресурси (компоненти с двойна употреба, микрочипове и машини), нужни на Москва за поддържане на военната машина в Украйна.

Критиците на китайската позиция подчертават, че Пекин умишлено не използва пълния си натиск върху Москва за спиране на агресията, тъй като настоящото статукво прави Русия изцяло зависима от китайската воля.

Тайванският вектор: Защо на Китай му трябва силна и послушна Русия в бъдеще?

Официално Китай заявява, че иска край на войната заради рисковете за световните енергийни пазари, транспортните маршрути и стабилността на европейския пазар, който е ключов за китайския износ.

Зад кулисите обаче се оформя много по-сериозна военна стратегия, насочена към бъдещо преоръжаване. На западните държави и НАТО е напълно ясно, че Русия е изразходвала огромна част от конвенционалните си военни запаси в Украйна и в момента представлява все по-малка заплаха за конвенционална война в Европа. Тя е икономически изтощена и военно отслабена.

В същото време Китай не спира със своите агресивни действия и реторика спрямо Тайван, който смята за своя територия. Пекин е наясно със следния геополитически капан:

При евентуален предвидим военен конфликт около Тайван в следващите 10 години, на Китай ще му бъде жизнено необходим силен, добре въоръжен и стабилен партньор, който да пази гърба му и да разсейва вниманието на САЩ и Запада, вероятно отново в Европа или в Япония.

Към днешна дата Русия – ако изключим нейния ядрен потенциал – става твърде слаба, за да върне услугата и да подкрепи адекватно по-големия си китайски партньор. Затова за Пекин замразяването или прекратяването на войната в Украйна е възможност за "глътка въздух", по време на която двете държави да започнат мащабно преоръжаване и възстановяване на руския конвенционален капацитет за бъдещи глобални сблъсъци.

Възможен ли е реален мирен процес?

Призивът на Китай сам по себе си не означава, че преговори ще започнат незабавно. Основният проблем остава огромната пропаст между позициите на Москва и Киев.

• Украйна настоява за пълно изтегляне на руските войски, възстановяване на териториалната цялост и международни гаранции за сигурност.
• Русия от своя страна поставя условия, свързани с признаване на анексираните територии, както и предаване на такива които още не са превзети. Настоява и отказ на Украйна от евроатлантическа интеграция.

Докато тези позиции остават коренно противоположни, всяка дипломатическа инициатива ще среща сериозни препятствия на терен.

Какво означава китайският ход в дългосрочен план?

Призивът на Пекин пред ООН не е просто рутинно дипломатическо изявление. Той е ясен знак, че Китай иска да диктува условията на бъдещия световен ред след края на конфликта.

Осигурявайки си икономическото надмощие над Русия и позиционирайки се като "миротворец", Китай подготвя почвата за следващата фаза от своята глобална стратегия – пренасочване на фокуса и ресурсите към Индо-Тихоокеанския регион и Тайван, като същевременно държи Москва като лоялен и задължен васал на своя страна.