Заглушаването влияе и на апарати в ниска околоземна орбита
Експериментален спътник е картографирал за първи път от орбита мащабите на заглушаването на GPS сигнали над Европа и Близкия изток. Данните показват, че проблемът е значително по-сериозен от предварителните очаквания и засяга не само потребителите на Земята, но и спътници в ниска околоземна орбита, съобщава Space.
Измерванията са извършени от Pulsar-0 на американската компания Xona Space Systems. Апаратът е първият тестов спътник от бъдеща навигационна мрежа от 300 сателита, която компанията планира да разположи в ниска околоземна орбита.
Глобалните навигационни системи като американската GPS, европейската Galileo и китайската BeiDou са в основата на множество критични услуги. Те се използват за навигация, синхронизация на електропреносни мрежи, финансови операции и управление на индустриални процеси.
Сигналите на тези системи обаче са сравнително слаби, защото идват от спътници на височина над 19 000 километра. Това ги прави уязвими на заглушаване и подмяна с фалшиви сигнали.
Според компанията Xona мащабите на проблема са станали очевидни скоро след включването на GPS приемника на борда на Pulsar-0.
„Когато прелитаме над Северна Америка, виждаме отличен сигнал през цялото време. Но веднага щом започнахме операции над Европа, забелязахме, че там наистина се случва нещо. Очаквахме да открием известно заглушаване, но то се оказа значително по-мащабно, отколкото предполагахме“, заяви съоснователят на компанията Каз Гънинг.
В най-засегнатите райони силата на GPS сигнала е спадала от обичайните около 40 децибела до едва 10 децибела.
Картата, изготвена от Pulsar-0, показва смущения в обширен район, който се простира от Франция до границите на Пакистан. Най-сериозни проблеми се наблюдават над региони, засегнати от военни конфликти и активни операции за радиоелектронна борба.
През последните години Русия използва системи за заглушаване на GPS по западните си граници като защита срещу украински дронове. Подобни практики се прилагат и в Близкия изток, където различни страни и въоръжени групировки се опитват да възпрепятстват атаки с безпилотни апарати или да прикриват движението на плавателни съдове.
Новите данни показват, че последствията не се ограничават до авиацията и наземните потребители. Смущенията достигат и до ниска околоземна орбита, където работят хиляди спътници.
„Губите GPS възможностите веднага щом преминете над тези региони. Това може да бъде проблем за спътници за наблюдение на Земята, които трябва точно да определят позицията си. Без GPS не може да се извършва прецизно позициониране и дори насочването на комуникационните антени към наземните станции се затруднява“, обяснява Гънинг.
Подобни системи са критични и за големи сателитни мрежи като Starlink, които използват GPS данни за избягване на сблъсъци в орбита.
Освен човешка намеса, навигационните сигнали могат да бъдат нарушени и от силни слънчеви бури. Геомагнитната буря „Ганън“ през май 2024 г. предизвика сериозни смущения в навигационните системи и временно наруши работата на високоточна селскостопанска техника в части от САЩ.
Затова компании и космически агенции търсят алтернативи на съществуващите навигационни системи. Xona планира да използва значително по-силен сигнал от спътници в ниска орбита. Според компанията това ще намали ефективността на съществуващите системи за заглушаване и ще ограничи зоните, в които навигационните услуги могат да бъдат прекъснати.
Компанията възнамерява да изстреля още шест спътника през октомври. Първите търговски услуги на мрежата Pulsar се очаква да започнат през 2027 г. след постепенното разширяване на съзвездието от спътници.
