Великобритания ще забрани достъпа до социални мрежи за деца под 16 години в една от най-строгите мерки срещу влиянието на дигиталните платформи върху младите хора. Премиерът Киър Стармър обяви, че законодателството трябва да бъде прието до края на годината, а ограниченията да влязат в сила през пролетта на следващата година.
Според британското правителство социалните мрежи улесняват тормоза между деца, излагат ги на злоупотреби и могат да имат негативен ефект върху психичното им здраве. Освен платформите като Facebook, Instagram, TikTok и Snapchat, ограниченията ще засегнат и някои онлайн продукти, включително игрови приложения, в които непълнолетните могат да общуват с непознати.
Стармър призна, че мярката няма да бъде лесна за прилагане и че младите хора вероятно ще намират начини да я заобикалят. Според него обаче забраната има и символична роля – да промени обществените очаквания и да постави по-ясни граници за защитата на децата в дигиталната среда.
Австралия проправи пътя
Великобритания следва пример, зададен от Австралия, която през 2025 г. стана първата държава в света, въвела пълна забрана за използване на социални мрежи от деца под 16 години.
Австралийското законодателство обхваща платформи като Facebook, Instagram, TikTok, Snapchat и YouTube. Компаниите са задължени да прилагат механизми за проверка на възрастта, а при неспазване на правилата са предвидени глоби за милиони долари.
Европа засилва ограниченията
В Европа се оформя все по-ясна тенденция към по-строг контрол върху достъпа на деца до социални платформи, макар подходите да се различават.
Франция въведе т.нар. „дигитално пълнолетие“ на 15 години, което изисква родителско съгласие за създаване на профили от по-малки деца. Испания обсъжда повишаване на минималната възраст за достъп до социални мрежи до 16 години, а Германия настоява платформите да променят самия си дизайн, така че да ограничат пристрастяващи механизми като безкрайното скролване и постоянните известия.
На европейско ниво Актът за цифровите услуги (DSA) задължава големите технологични компании да оценяват рисковете за децата, забранява определени форми на таргетирана реклама към непълнолетни и позволява налагането на значителни санкции при нарушения.
ООН: Проблемът не са само децата, а дизайнът на платформите
Службата на ООН по правата на човека предупреждава, че самите социални платформи са проектирани така, че да задържат вниманието на потребителите възможно най-дълго.
Според организацията функции като безкрайното превъртане на съдържание, автоматичното пускане на видеа и постоянните известия могат да стимулират зависимост и да повлияят негативно на психичното здраве и благосъстоянието на децата.
ООН поставя под въпрос и ефективността на пълните забрани, тъй като те могат лесно да бъдат заобиколени и дори да насочат младите потребители към по-малко регулирани онлайн пространства. Вместо това организацията препоръчва по-строги стандарти за безопасност, надеждни системи за проверка на възрастта, по-добра защита на личните данни и по-голяма отговорност на технологичните компании.
Глобален спор без окончателен отговор
Дебатът за мястото на социалните мрежи в живота на децата става все по-остър. Все повече държави избират ограничения и възрастови лимити, мотивирани от ръста на тревожността, депресията, зависимостта от онлайн съдържание и случаите на кибертормоз.
Критиците на забраните обаче предупреждават, че те могат да доведат до нови проблеми, свързани с проверката на възрастта и събирането на чувствителни лични данни, както и че технологичните ограничения често могат да бъдат заобиколени.,
Така светът все по-често се изправя пред въпроса не дали интернет трябва да бъде по-безопасен за децата, а как това да стане – чрез забрани, по-строга регулация на платформите или промяна в начина, по който самите дигитални услуги са създадени.
