Креатинът, познат най-вече като добавка за спортни постижения, има ключова роля в енергийния метаболизъм на клетките и показва потенциални ползи за мозъка и редица здравословни състояния. Това сочи обзорен анализ на фармацевтичния изследовател д-р Мехди Боруеджерди, публикуван в изданието Handbook of Creatine and Creatinine In Vivo Kinetics.
Креатинът се синтезира естествено в организма – основно в черния дроб, бъбреците и панкреаса – от аминокиселини като глицин, аргинин и метионин. След това се транспортира чрез кръвта до тъкани с високи енергийни нужди, най-вече мускулите, където се съхраняват около 95% от общите му запаси. По-малки количества се намират в мозъка, сърцето и други органи.
В клетките креатинът се превръща във фосфокреатин – молекула с високо енергийно съдържание, която подпомага възстановяването на аденозинтрифосфата, основния източник на енергия за организма. Този механизъм е от съществено значение при краткотрайни, интензивни натоварвания и при състояния на стрес, като позволява на клетките да поддържат функцията си. Именно това обяснява широкото му приложение в спорта.
След използване креатинът се разгражда до креатинин – отпаден продукт, който се филтрира от бъбреците и се изхвърля с урината. Организмът обаче има ограничен капацитет за съхранение на креатин, което означава, че ефектите от допълнителен прием могат да варират при различните хора.
Най-широко използваната форма като добавка е креатин монохидрат. Данните показват, че той повишава нивата на креатин и фосфокреатин в мускулите, което подобрява способността за бързо възстановяване на енергията при високоинтензивни усилия. Това се свързва с по-голяма сила, по-добра експлозивност и увеличен тренировъчен капацитет.
Освен върху физическата работоспособност, креатинът може да оказва влияние и върху мозъчната функция. Някои изследвания показват потенциални ползи за паметта, настроението и скоростта на обработка на информация, особено при хора с по-ниски изходни нива – например възрастни или хора, които не приемат креатин чрез храната.
Интересът към съединението нараства и в клиничната практика. Изследват се възможни ефекти при състояния като болестта на Паркинсон, депресия и загуба на мускулна и костна маса при менопауза. Отбелязват се и противовъзпалителни и антиоксидантни свойства, но наличните данни все още не са достатъчни за категорични терапевтични препоръки.
По отношение на приема, често използван подход започва с т.нар. „зареждаща“ фаза около 20 г дневно, разделени в няколко приема за 5-7 дни, последвана от поддържаща доза от 3-5 г дневно. По-ниски дози могат да доведат до същото насищане на мускулните запаси, но за по-дълъг период, около месец. Усвояването на креатина зависи от редица фактори, включително стабилността му в храносмилателната система и индивидуалния капацитет на мускулите, като приемът с въглехидрати може да подобри транспорта му в клетките.
Ефектите от креатина не са еднакви при всички. Жените често имат по-ниски изходни нива и могат да отчетат по-изразени относителни подобрения. Възрастните хора могат да извлекат ползи за поддържане на мускулна маса, костна плътност и когнитивна функция. При вегетарианци и вегани, които приемат малко или никакъв креатин с храната, също се наблюдава по-силен отговор към добавките.
Креатинът е сред най-добре проучените хранителни добавки и се счита за безопасен при здрави хора. Разпространените опасения за увреждане на бъбреците не се потвърждават при липса на предшестващо бъбречно заболяване, но при такива състояния е необходима медицинска консултация.
Важно уточнение е, че креатинът не изгражда мускули сам по себе си и не може да замести тренировките и балансираното хранене. Съществува и праг на насищане, след който по-високият прием не носи допълнителни ползи, тъй като излишъкът се изхвърля от организма.
Натрупващите се данни очертават креатина като съединение със значителен потенциал не само в спорта, но и в медицината. За да се премине от хранителна добавка към ясно дефинирано терапевтично средство, обаче са необходими по-мащабни и добре контролирани изследвания при хора.
Референции:
Boroujerdi, Mehdi. Handbook of Creatine and Creatinine In Vivo Kinetics: Production, Distribution, Metabolism, and Excretion. 1st ed. CRC Press, 2026. https://doi.org/10.1201/9781003604662.
