Парламентарните избори в България на 19 април 2026 г. не просто създадоха ново парламентарно мнозинство – те дадоха ясен обществен отговор на продължителната политическа нестабилност. След пет години и осем избори, избирателите изпратиха недвусмислено послание: неуправляема демокрация вече не е приемлива – нужна е ефективна власт.
Коалицията „Прогресивна България“ на спечели над 44% от гласовете и 131 места в 240-членното Народно събрание. Това надхвърля прага от 121 депутати и позволява самостоятелно управление – рядкост за последните години.
Отговорът на кризата
Дълго време България изглеждаше като държава със система, която формално функционира, но реално не произвежда стабилност. Правителства се създаваха, но не издържаха; коалиции се договаряха, но не управляваха ефективно. Оставката на кабинета на след протести и обвинения в корупция допълнително подкопа доверието. Затова изборите през април бяха повече от рутинен политически процес – те бяха натрупан обществен рефлекс за промяна.
Победа на лидер, не само на партия
Успехът на Радев не се дължи само на партийна структура. Той е резултат от: дългогодишната му легитимност като президент образа му на „силен държавник“ антисистемната, но не радикална реторика Той предложи на избирателите нещо рядко: едновременно сигурност и промяна. Не президентска система, а „президентски стил“ България остава парламентарна република по Конституция. Правителството се формира от парламента, а премиерът ръководи изпълнителната власт. Но политическата реалност може да се промени без формална конституционна реформа. Силното мнозинство на Радев, съчетано с личната му легитимност, може да доведе до централизация на властта около един лидер. Това не е президентска система в юридически смисъл, а „президентски стил“ на управление в рамките на парламентарна система.
Какво поискаха избирателите?
Избирателите не гласуваха непременно за промяна на режима, а за: край на политическата нестабилност борба с корупцията икономическа сигурност по-ефективно управление Това е глас за функционираща държава, а не за нова конституция. Слабата опозиция Традиционните партии като и понесоха сериозни загуби. Това показва: изчерпване на доверието към стария политически елит усещане за „повтаряща се криза със същите актьори“ Но отслабена опозиция означава и по-слаби механизми за контрол върху властта.
Възможност или риск?
Радев разполага с исторически шанс: Възможности: бързи реформи стабилно управление институционално възстановяване Рискове: концентрация на власт отслабване на демократичните баланси политизиране на институциите Външна политика: баланс между Изтока и Запада Позициите на Радев по отношение на Русия и Украйна изискват внимателен баланс. По-умерената линия спрямо Москва може да създаде напрежение с и . Новото правителство ще трябва да съчетае вътрешната си легитимност с външнополитическа предвидимост.
Изненадата на изборите
Социологическите агенции подцениха резултата на Радев с около 10 пункта. Това показва: силен „тих вот“ късно взети решения от избирателите дълбоко недоволство, трудно измеримо предварително Накъде отива България? Страната е на кръстопът: Първи сценарий: Стабилност, реформи и възстановяване на доверието в институциите. Втори сценарий: Централизация на властта и постепенна ерозия на парламентарния модел. Заключение
Истинският въпрос не е дали България преминава към президентска система. Въпросът е: Ще укрепи ли парламентарната демокрация чрез силно управление, или ще се превърне в система, доминирана от един лидер? Избирателите дадоха на Радев власт. Но това не е безусловен чек. Истинската оценка тепърва предстои – в начина, по който тази власт ще бъде използвана.
Рафет Улутюрк,председател на изселническата организация „Бултюрк“ със седалище в Истанбул
