Цената на суровия петрол на международните пазари премина психологическата граница от 100 долара за барел за първи път от повече от три години и половина на фона на сериозни опасения за доставките заради войната в Иран, съобщават световните медии. Сортът „Брент“, който е основен референтен показател за Европа, достигна 101,19 долара за барел малко след подновяването на търговията, което е значително увеличение спрямо цената при затварянето на борсата в края на миналата седмица. Американският суров петрол „Уест Тексас Интермидиът“ се търгуваше за 107,06 долара за барел.

Рязкото поскъпване идва на фона на сериозни сътресения в петролните доставки от Близкия изток. Заплахите от ирански атаки с ракети и дронове практически спряха движението на танкери през Ормузкия проток – ключов маршрут, през който обикновено преминават около 20 процента от световните доставки на суров петрол.

Заради затрудненията при износа някои държави от региона, сред които Ирак, Кувейт и Обединените арабски емирства, вече ограничават производството си, тъй като петролните им резерви се запълват.

Допълнително напрежение създават и атаките срещу енергийна инфраструктура. От началото на конфликта Иран, Израел и САЩ са нанасяли удари по петролни и газови съоръжения, а през уикенда израелската армия атакува ирански петролни складове и терминал за претоварване. Иран изнася около 1,6 милиона барела петрол дневно, основно за Китай. Ако този износ бъде прекъснат, Пекин може да бъде принуден да търси алтернативни доставки, което допълнително ще повиши цените на световните пазари.

За последно цената на петрола беше над 100 долара за барел през 2022 г. Междувременно в САЩ вече също се отчита поскъпване на горивата – средната цена на бензина достигна 3,45 долара за галон (47 цента повече от преди седмица), а дизеловото гориво се продава за около 4,60 долара за галон.

Психологическата граница беше премината, след като в неделя иранската армия заплаши да атакува петролни обекти в региона, ако Израел продължи с ударите срещу енергийната инфраструктура на Ислямската република.

„Правителствата на ислямските страни трябва възможно най-скоро да предупредят престъпната Америка и дивия ционистки режим срещу подобни страхливи и нечовешки действия“, заяви централният щаб „Хатам ал-Анбия“, свързан с Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР). „В противен случай ще бъдат предприети мерки в региона. Ако можете да си позволите петрол на цена над 200 долара за барел – продължавайте с тази игра“.

И според експертите това е напълно възможно.

В ефира на БТВ Цветомир Николов от Центъра за изследване на демокрацията предупреди, че това е съвсем реално развитие, ако военният конфликт в Близкия изток се задълбочи и блокадата на корабите в Персийския залив продължи. По думите му причината за сегашния скок на цените е предимно геополитически риск, а не реален недостиг на суровината.

„Никой кораб не би поел риска да напусне залива, когато зоната е активна военна територия – има опасност от атаки, застраховките не покриват подобен риск и се застрашава животът на екипажите“, обясни Николов, като уточни, че обещанията на президента на САЩ Доналд Тръмп за ескорт на танкерите все още не са приложени и пазарът не усеща ефект.

Каква е ситуацията в България?

По думите му на пазара на дребно у нас конкуренцията е достатъчна и няма основания за спекула, но на едро тя е ограничена – основният доставчик е рафинерията в Бургас с около 80% дял. Според експерта между 40 и 50% от цената на горивото се формира от данъци, акцизи, логистика и транспорт.

Доставките на суров петрол за България са сигурни, тъй като над 80% идват от Казахстан, но цените се влияят от международните борсови индекси, особено фючърсите на сорта Брент, обясни още Николов, като допълни, че държавата трудно може да повлияе на цените чрез намаляване на данъци или ДДС – „когато има ограничено предлагане, намаляването на цената стимулира още по-голямо търсене“.

Експертът препоръча насърчаване на споделено пътуване и използването на обществен транспорт като по-разумна политика за намаляване на разходите на домакинствата. Ако поскъпването на горивата се задържи, ефектът върху цените на стоките може да се усети до 2–3 седмици, най-вече в логистиката, транспорта, куриерските услуги и доставките на храни.

„Логистиката е сравнително малък компонент от цената на повечето стоки, така че увеличението няма да бъде драматично за потребителите“, посочи Николов.

Най-сериозно влияние ще усетят индустриите с голямо потребление на природен газ – като производството на торове и химическата индустрия, акцентира в заключение той.