Първият от шестте кораба с аржентински слънчоглед вече е пристигнал в България. Това са стотици хиляди тона продукция, която ще окаже влияние както върху цените на пазара, така и върху родното производство. За това предупреди в ефира на БНТ Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. По думите му има остра необходимост от строг контрол върху вноса.

„Още при пристигането на кораба сигнализирахме Българската агенция за безопасност на храните. В същия ден беше взета проба, която най-вероятно днес ще бъде анализирана. При следващите кораби представители на асоциацията ще бъдат допуснати до взимането на пробите, за да можем като производители и потребители да сме сигурни, че продукцията отговаря на стандартите“, обясни той.

Проданов отбеляза основните притеснения на българските производители:

„Три са основните направления, в които трябва да се вземе адекватен контрол – остатъчни пестициди, тежки метали и тест за генетично модифицирани продукти. В Южна Америка над 90% от реколтата е генетично модифицирана, което е забранено за внос в Европа.“

Ефектът върху пазара вече се усеща и финансово.

„Още с излизането на новината, че тези кораби ще тръгнат към България от Аржентина, цената на слънчогледа на вътрешния пазар спадна с 10%, което означава, че ефектът върху българското производство е видим и то не само в България“, посочи той.

Производители от съседна Румъния сигнализират за същото, защото корабите, които идват в България, са 6, но общо те са 12 в Черноморския басейн. В Румъния също се разтоварва, както и в Молдова.

„Така че 500 000 тона е общото количество, което ще тръгне този месец от Аржентина“, допълни Проданов.

Вредно ли е споразумението с Меркосур?

Илия Проданов и Националната асоциация на зърнопроизводителите са сред най-големите критици на споразумението между ЕС и Меркосур. Според позицията на организацията то няма да доведе до свободна търговия, а до нелоялна конкуренция.

Проданов смята, че европейските производители са поставени в неизгодна позиция, защото произвеждат при значително по-високи разходи заради екологични, социални и административни изисквания, ограничения върху продуктите за растителна защита и новите въглеродни такси върху торовете. В същото време мащабът на производството в страните от Меркосур е огромен – Южна Америка произвежда 66 пъти повече соя от Европа, и това ще доведе до наливане на евтини продукти като царевица, соя, месо и мед на европейския пазар, което ще засегне и родното производство.

Поддръжниците на сделката с Меркосур у нас – основно преработвателната промишленост, износителите на индустриални стоки и представители на европейските институции – отговарят на опасенията на зърнопроизводителите с коренно различна логика. Те се аргументират с необходимостта от икономическо оцеляване на заводите, стабилни цени за потребителите и геополитически ползи. Най-силният им аргумент е, че българското производство на слънчоглед не е достатъчно, за да захрани огромните мощности на заводите в страната.

България има капацитет да преработва около 3,5–4 милиона тона слънчоглед годишно, но родната реколта често пада под 1,8–2 милиона тона заради суши и намалени площи.

„Без внос от Украйна или Аржентина нашите заводи ще спрат работа, което ще доведе до съкращения на хиляди хора и загуба на пазари за готово олио“, посочват индустриалците.

Друг аргумент е свързан с пазарната конкуренция и цената на олиото. Поддръжниците на свободния внос твърдят, че фермерите поддържат високи цени чрез административни ограничения, което прави българското олио неконкурентоспособно на международния пазар и по-скъпо за потребителите.

„Вносът от Аржентина балансира пазара. Преработвателите също са принудени да продават на загуба, когато международните цени на маслото падат, и не могат да бъдат заложници на исканията на фермерите за висока изкупна цена на суровината“, обясняват от бранша.

Трети допълват, че България не е само „нива“, а и индустриална икономика. Споразумението с Меркосур ще премахне митата до 35% за български износ на фармацевтични продукти, машини, козметика и вино. Към 2026 г. над 180 български компании изнасят за Южна Америка, като 79% от тях са малки и средни предприятия.