На днешната дата отбелязваме 165 години от рождението на една от най-противоречивите, но и безспорно най-мащабни фигури в новата българска история – Цар Фердинанд І Български. Избран за български княз в момент на дълбока политическа криза, той прекарва 31 години на трона, оставяйки след себе си наследство, което и до днес предизвиква бурни дебати.

Роден във Виена като принц Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакс-Кобург-Гота, той поема управлението на България през 1887 г. Младият княз заварва една млада държава, която тепърва търси своето място на картата на Европа. С финес, дипломация и изключителна амбиция, Фердинанд успява да легитимира своята власт и да изведе България от изолацията.

Управлението на Фердинанд е ера на небивал подем, наричана „Златният век на Третата българска държава“. Сред най-значимите му приноси са:

Обявяване на Независимостта (1908 г.): С този акт България отхвърля васалната зависимост от Османската империя, а Фердинанд приема титлата „Цар на българите“.

Европейски облик: Под негово ръководство София се превръща в „Малката Виена“. Строят се Народният театър, Централните хали, Софийският университет и множество емблематични сгради.

Наука и природа: Като запален ботаник и орнитолог, Фердинанд поставя основите на царските ботанически градини и природонаучните музеи в България.

Железопътна мрежа: Развитието на транспорта и инфраструктурата превръща България в икономически лидер на Балканите в началото на XX век.

Фердинанд е бил признат в цяла Европа като сериозен учен. Неговата страст към природата не е била само хоби за запълване на свободното време, а мисия. Царят лично е открил и описал нови за науката видове пеперуди и растения. В негова чест са назовани няколко вида, включително пеперудата Colias caucasica balcanica. Където и да е пътувал – дори по време на военни маневри – той винаги е носел със себе си мрежа за пеперуди и хербарии. Говори се, че е можел да спре официална делегация, ако види рядък екземпляр край пътя.

Той основава Царските природонаучни институти, които по-късно се превръщат в Природонаучния музей в София. Неговата лична колекция от препарирани птици и насекоми е била една от най-богатите в света за времето си. Днешните ботанически градини в София и Балчик, както и паркът „Врана“, са създадени по негова инициатива и с негово активно участие при подбора на екзотични дървесни видове.

Ако биологията е била неговата интелектуална страст, то железниците са били неговата технологична мания. Фердинанд е бил буквално влюбен в локомотивите. Той е единственият европейски монарх по това време, който полага официален изпит и притежава свидетелство за правоспособност за управление на локомотив. Когато е пътувал с царския влак, той много често е събличал официалния мундир, обличал е работни дрехи и е заставал на мястото на машиниста. Обичал е високите скорости и е познавал в детайли механиката на парните машини.

Неговата лична страст води до огромен тласък в развитието на българските железници. По негово време са закупени най-модерните за епохата локомотиви и вагони, а железопътната мрежа се разраства главоломно. Неговият личен влак е бил технологично чудо за началото на XX век, оборудван с кабинет, библиотека и всички удобства, които са му позволявали да управлява държавата на релси.

Фердинанд е бил и първият действащ монарх в света, който се е качил на самолет (през 1910 г. в Белгия), а по-късно се е потапял и с подводница.

Въпреки успехите му, обаче, управлението му завършва с две национални катастрофи. Стремежът към обединение на българското етническо землище води до участието в Балканските войни и Първата световна война. Макар българската армия да бележи величави победи на бойното поле, дипломатическите и политически грешки водят до тежки териториални загуби и абдикацията на Фердинанд през 1918 г.

„Аз не съм господар, аз съм символ на народа.“ Тези думи на Фердинанд често се цитират, за да илюстрират неговото себеусещане като владетел, чиято съдба е неразривно свързана с възхода и паденията на България.