Дълго време името „Новичок“ беше синоним на безпощадната мощ на съветската и руската военна химия. Но отрови като „Новичок“ имат един огромен структурен дефект за съвременния свят: те крещят „държавна поръчка“. Те са изкуствени бойни отровни вещества, които не съществуват никъде в природата. Откриването им в тялото на жертвата е равносилно на намерен пръстов отпечатък върху спусъка.
Случаят с Алексей Навални и открития в тъканите му епибатидин бележи фундаментална промяна в тактиката.
Преминаваме от химическо към биологично-синтетично оръжие.
Епибатидинът е алкалоид, който се среща в кожата на еквадорската жаба Epipedobates anthonyi. Той е смъртоносен, предизвиква парализа и е стотици пъти по-силен от морфина. Тук идва гениалността на маскировката: ако разследващите открият такъв токсин, първата официална версия винаги е „нещастен случай“ или „екзотичен инцидент“.
Извършителят вече не използва нервнопаралитичен газ от склад за химически оръжия. Той използва копие на природата.
Но именно тук планът се пропуква пред съвременната наука. В природата нищо не е „чисто“. Жабата в джунглата е част от хранителна верига – тя яде специфични мравки и бръмбари, от които извлича токсина. Заедно с епибатидина, в тъканите на животното (и съответно в неговия екстракт) винаги присъстват стотици „замърсители“: други алкалоиди, остатъци от растителни мазнини и протеини.
Анализът на Навални показва нещо шокиращо: епибатидинът е бил химически чист. Това е невъзможно в природата. Такава молекула може да съществува само ако е била изградена атом по атом в лаборатория за високотехнологичен органичен синтез. Липсата на „природния боклук“ се превърна в най-тежкото доказателство за умишлено убийство.
За разлика от старите отрови, които блокират специфични ензими и оставят „белези“ в кръвта седмици наред, тези синтетични копия на природни токсини имитират естествени процеси. Те подлъгват рецепторите на нервната система, като я карат да спре дишането, докато сърцето все още бие. Когато съдебният лекар влезе в залата, той вижда симптоми, които лесно могат да се опишат като „внезапен сърдечен арест“ или „дихателна недостатъчност“.
Ако в миналото доказателството за престъпление беше намереният флакон или петното по дрехите, днес бойното поле е на ниво изотопен анализ. Извършителите вярват, че синтезирайки природна молекула (като епибатидина), те стават неуловими. Но съвременната химия има метод, който може да бъде наречен „детектор на лъжата за атоми“.
Всяка молекула, създадена в лаборатория, носи в себе си белега на суровините, от които е изградена. Въглеродът, водородът и азотът имат различни изотопи. В природата (в тялото на еквадорската жаба) съотношението на тези изотопи е специфично за региона, влажността и храната в джунглата.
Когато обаче токсинът е създаден в Москва, Пекин или Вашингтон, той използва химически прекурсори (съставки), произведени в индустриални инсталации. Чрез масова спектрометрия, учените могат да видят, че атомите в отровата не са от „еквадорски“ произход. Те имат „акцента“ на петролните деривати или на конкретен синтетичен азот. Това е моментът, в който теорията за „случайното докосване на жаба“ рухва окончателно.
Синтезирането на епибатидин е изключително сложен процес, който изисква специфични метални катализатори (например паладий или рутений). Колкото и да се пречиства крайният продукт, в него остават наночастици от тези метали.
Всяка голяма държавна лаборатория има свой специфичен метод на работа – „рецепта“, която се предава от учен на учен. Когато международните разследващи открият специфични следи от рядък катализатор, те могат да стеснят кръга до шепа места по света, където се прилага точно тази технология. Изведнъж „невидимото“ оръжие придобива много конкретен адрес на подателя.
Защо е толкова трудно да се признае вината?
Тук новият тип оръжия постигат своята основна цел – политическото размиване. Дори когато науката е категорична, че токсинът е синтетичен, липсата на „военен код“ (какъвто имаше при Новичок) позволява на държавите-извършители да навлязат в полето на безкрайните отричания:
„Да, молекулата е синтетична, но всеки университет по света може да я направи.“
„Това е научен експеримент на трета страна, а не държавен атентат.“
Преминаването към природно-миметични токсини означава, че светът е навлязъл в ера, в която убиецът не иска просто да те премахне, а иска да премахне самото понятие за доказателство. В този смисъл, токсиколозите днес са новите граничари на истината. Те са единствената преграда пред бъдеще, в което всяко политическо убийство може да бъде маскирано като „лош късмет“ или „внезапно влошаване на здравето“.
