От неговия верен съюзник Виктор Орбан до Джорджа Мелони, която се опитва да бъде посредник между Брюксел и Вашингтон: Тръмп има своите приятели в Европа. Кои са те?
След Мюнхенската конференция по сигурността американският държавен секретар Марко Рубио посети Словакия и Унгария. Това не е случайно - правителствата на тези държави са близки до Тръмп заради своите критични позиции към Европейския съюз, миграцията и климатичните политики.
Американският президент има и други съюзници в Европа, макар че агресивната му реторика към Гренландия отблъсна част от тях. Кои са приятелите на Тръмп в Европа?
„Брат по дух“: унгарският премиер Виктор Орбан
Виктор Орбан е на поста си от 2015 г. - още преди първия мандат на Доналд Тръмп. Орбан го нарича идеологически „брат по дух“. Това важи за практически всички области на тяхната политика.
Докато предишният американски президент Джо Байдън обвиняваше Орбан, че се стреми към налагането на диктатура, защото потиска независимите медии и се бори срещу правата на ЛГБТИ хората, Тръмп наскоро го похвали като „истински приятел, боец и победител“. Тръмп и Рубио подкрепят Орбан - особено сега в предизборната кампания за парламентарните избори през април, които той може да загуби.
Орбан подкрепя и курса на Тръмп за значително намаляване и дори за прекратяване на военната помощ за Украйна - за разлика например от италианската министър-председателка Джорджия Мелони. Подобно на Тръмп, Орбан няма никакви притеснения да се среща с Путин и не е съгласен да обвинява Русия за войната ѝ срещу Украйна.
В ЕС Орбан е аутсайдер. Той поддържа добри контакти с германската партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която частично е обявена от Службата за защита на конституцията за екстремистка организация. Преди година Орбан прие лидерката на партията Алис Вайдел в резиденцията си и заяви, че „бъдещето принадлежи на АзГ“.
По въпроса за Гренландия Орбан се въздържа. Той избегна прякото осъждане на Тръмп и заяви, че проблемът трябва да се реши в рамките на НАТО.
Апетитите на Тръмп и Ванс към Гренландия поставиха и Орбан в неудобна позиция. Снимка: Jim Watson/AFP
Противоречива фигура на Роберт Фицо
Веднага след участието си в Мюнхенската конференция по сигурността американският държавен секретар Марко Рубио посети словашки премиер Роберт Фицо. В столицата Братислава той заяви, че под ръководството на президента Тръмп САЩ „ще превърнат не само Словакия, но и цяла Централна Европа в централна част от нашата ангажираност на континента и в света“. Повече конкретика обаче не последва.
Наред с Орбан, Фицо е смятан за един от най-близките съюзници на Доналд Тръмп в ЕС. Фицо води остра антимиграционна политика. През 2016 г. той заяви: „Ислямът няма място в Словакия." Той спря доставките на оръжие за Украйна и нарече украинците, нападнати от Русия, „нацисти и фашисти“.
Но политиката на Фицо спрямо САЩ е противоречива. По време на първото си управление от 2006 до 2010 г. той търсеше близост с Русия, Китай, Венецуела и Куба, които далеч не са най-големите приятели на Вашингтон. В края на януари 2026 г. списание „Политико“ написа, като се позова на европейски дипломати, че в кулоарите на срещата на върха на ЕС Фицо е коментирал, че Тръмп е „изгубил ума си“. Впоследствие и Фицо, и Белият дом опровергаха информацията, определяйки я като „лъжа“ и „фалшива новина“.
Шансове за отритнатата Алис Вайдел от АзГ
Измина една година, откакто американският вицепрезидент Джей Ди Ванс разкритикува европейците на Мюнхенската конференция по сигурността заради това, че били потискали свободата на словото и допуснали разрушителна миграция, която европейското население не желаело. След това Ванс извърши още една огромна провокация към партиите от политическия център в Германия: той демонстративно се срещна със съпредседателката на „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел, но пък напълно игнорира тогавашния германски канцлер Олаф Шолц. Това беше нещо, което трябваше много да вдигне престижа на партията, която отчасти е обявена за екстремистка и с която всички останали партии в Бундестага отказват да работят.
Тръмп и Вайдел имат много общи неща по темите за имиграцията, климата и национализма. Това, че Тръмп очевидно е готов на големи отстъпки пред агресора Русия в името на мира в Украйна, е и позицията на „Алтернатива за Германия“. Нещата малко се усложниха, когато Тръмп реши, че иска Гренландия, т.е. територия на съюзник от НАТО. Оттогава партията леко се дистанцира от американския президент в реториката си.
Джорджа Мелони в ролята на посредник
Джорджа Мелони от определяната като постфашистка партия „Италиански братя“ е първата жена, заставала начело на правителство в страната. Идеологически тя е близка до Доналд Тръмп и отдавна търси близостта му. А това осигурява на министър-председателката на третата по големина икономика в ЕС важна посредническа роля в споровете между ЕС и САЩ.
А такива има немалко - в митническия спор през миналата година тя упражни влиянието си, а в спора за Гренландия отново предложи услугите си. Ролята ѝ на посредник обаче е много ограничена, въперки че и двете страни я вземат на сериозно. Тя определи искането на Тръмп за Гренландия като „грешка“, а според голяма част от италианската общественост Тръмп е прекалил. Затова тя премина в офанзива и заяви: „Има много неща, по които не съм съгласна с Тръмп. Когато не съм съгласна, му го казвам."
Мелони запазва и своята позиция по въпроса за Украйна, която тя винаги е подкрепяла.
Европа до голяма степен разчита на Джорджа Мелони, за да посредничи в отношенията в Вашингтон. Снимка: Evan Vucci/AP Photo/dpa/picture alliance
Фараж - британската надежда на Тръмп
От известно време всички проучвания във Великобритания предсказват изборна победа на дясната популистка партия „Реформирай Обединеното кралство“. Тогава нейният лидер Найджъл Фараж може да стане министър-председател.
Фараж, кошмарът на британския елит, изигра решаваща роля в кампанията за Брекзит, която беше в духа на Доналд Тръмп. Двамата са дългогодишни близки съюзници. Фараж беше поканен и на ексклузивното парти за изборите на 5 ноември 2024 г. в имението на Тръмп Мар-а-Лаго във Флорида. Той обаче определи амбициите на Тръмп за Гренландия като „натрапчиви“.
Разочарованият Карол Навроцки
Има защо политиците от „Право и справедливост“ (ПиС) да се възприемат като примерните ученици на Доналд Тръмп в Европа. За техните национално-консервативни правителства важни бяха темите, свързани с реда и борбата с миграцията. Те не се свеняха да споделят своя скептицизъм към ЕС и тесните отношения със САЩ.
Полша днес отделя най-много средства за отбрана като процент от БВП в НАТО, дори повече от САЩ. Въпреки че в момента във Варшава управлява либералният и проевропейски настроен Доналд Туск, за президент беше избран консерваторът Карол Навроцки, който беше издигнат от ПиС и демонстративно посрещнат от Доналд Тръмп в Белия дом по време на предизборната кампания.
Но почитателят на Тръмп Навроцки трябва обаче да е много разочарован от него - макар досега да не го е казвал открито. Защото Тръмп поражда все по-силни съмнения дали САЩ наистина биха защитили своите съюзници в НАТО - например Полша - в случай на руска агресия срещу нея. Освен това в самата Полша, която е един от най-близките съюзници на Украйна, проруската позиция на Тръмп се приема много зле.
Още по време на кампанията в Полша Тръмп демонстрира симпатиите си към Карол Навроцки. Снимка: Aaron Schwartz/UPI Photo/IMAGO
Марин льо Пен спазва дистанция
Франция си е Франция. Тя няма нужда да се предлага като съюзник на никого. Това впечатление създава президентът Еманюел Макрон. Същото изглежда важи обаче и за Марин льо Пен от крайнодясната партия „Национален сбор“, която иска да наследи Макрон след изборите през 2027 година. Тя определи първата победа на Тръмп на изборите през 2016 г. като „добра новина за Франция“ и похвали фокуса му върху националния суверенитет, борбата срещу глобализацията и рестриктивната му имиграционна политика.
След завръщането му в Белия дом преди една година обаче Льо Пен вече изглеждаше доста сдържана: тя нарече „жестоко“ решението му да спре военната помощ за Украйна, а от известно време се опитва и да придаде по-приемлив за широката общественост образ на партията си.
Дали Льо Пен изобщо ще може да се кандидатира на следващите избори е под въпрос, тъй като със съдебно решение е лишена от правото да заема публични длъжности. Тя обаче обжалва. Алтернативният кандидат - лидерът на „Национален сбор“ Жордан Бардела, има сходно отношение към Тръмп: първоначално той го аплодираше, но впоследствие реши, че заплахите на Тръмп по отношение на митата и Гренландия са „неприемливи“ и дори определи преизбирането му за президент като „лоша новина за интересите на Франция“.
Бардела редовно подчертава, че Тръмп „не е негов модел“ и че той следва само френски примери. В края на миналата година лидерът на НС дори заяви следното: „Нямам нужда от голям брат като Тръмп“.
