Дмитрий Козак, един от най-близките помощници на руския президент Владимир Путин, посети шефа си за последно миналия септември и му зададе един прост въпрос: Защо направи всичко това? Не е ясно какво точно е казал Владимир Путин, но същността е ясна – ако войната в Украйна завърши зле, не само той е в опасност, но и Козак и неговият близък кръг от сътрудници.
Дмитрий Козак е с Путин още от времето на Санкт Петербург през 90-те години на миналия век. Той на практика не беше на поста си повече от три години – от 21 февруари 2022 г., два дни преди нападението срещу Украйна.
В този ден руският лидер свика заседание на Съвета за сигурност в Кремъл, където беше взето решение за признаване на Донецката и Луганската републики, както и за нападение срещу Украйна.
На 21 февруари Козак беше единственият, който се обяви против анексирането на републиките в Донбас и нападението срещу Украйна.
Речта му беше изрязана от видеозапис на Съвета за сигурност, излъчен по телевизията малко след това. Според The New York Times, два дни след началото на офанзивата през 2022 г., Козак е заявил пред Путин, че не възнамерява да изпълнява заповедите му и няма да иска от украинското правителство да подпише капитулация, и е посочил, че е готов да бъде арестуван или разстрелян.
Оттогава той не се е появявал публично, но Путин, от уважение към дългогодишната им връзка, никога не го е наказвал или уволнявал.
Козак вече е на почти 70 години и е в близкото обкръжение на Путин от тридесет години.
Той беше заместник-началник на кабинета на президента, който отговаря за отношенията с бившите съветски републики. Но по същество е един от най-близките сътрудници на Путин, наред с Игор Сечин (шеф на петролния гигант „Роснефт“), Николай Патрушев (бивш началник на Путин в КГБ), Сергей Чемезов (сътрудник на Путин в КГБ от Германия, сега ръководител на отбранителния гигант „Ростех“) и няколко други.
Козак не е либерален дисидент. Той ръководеше интеграцията на Крим в Русия след инвазията през 2014 г. Но противопоставянето му на войната и реакцията на Путин, който според съобщенията му е казал, че и двамата могат да бъдат убити, ако нещата в Украйна се объркат, разкриват съмнения и дилеми, тлеещи в Кремъл.
Цената , която руснаците плащат за 12,7% от украинската територия, е висока, както в човешки животи, така и в пари.
Путин със сигурност не забравя, че по време на въстанието на Сергей Пригожин и похода му към Москва през май 2023 г., неговите лоялисти замълчаха, а апаратът за сигурност внезапно беше парализиран.
Руският лидер усеща нарастващ натиск – той е спрял да претендира за части от Запорожка и Херсонска области на Украйна, въпреки че според Конституцията те са част от Русия.
