Част от созополския остров „Св. Кирик“ е предоставена за строеж на пристанище и яхтена марина. Има голям риск мястото да стане туристическа зона и да компрометира уникалното културно наследство. Недоволството расте.

Възможно ли е модерна яхтена марина и пътнически терминал с обществен достъп да съжителстват с Център за изкуство, култура, наука и образование на остров с площ 82,5 декара и уникално историческо наследство?

За Гърция или Испания, където има традиции в интегрираното управление на културното наследство, такъв въпрос не би стоял. За българската реалност е предизвикателство, но и гражданско противопоставяне. Петиция, подписана от близо 800 души, подкрепящи развитието на Центъра, настоява да бъде отменено решението на кабинета в оставка за изграждане на пристанищен терминал на созополския остров „Св. св. Кирик и Юлита“.

Самия център е в идейна фаза от десетина години. А на 21 януари т.г. Министерският съвет одобри 35,7 декара или 40% от площта на острова да бъдат отнети от Министерството на културата - което е съгласно, и предадени безвъзмездно на държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ), за да изгради пристанище.

Уникално културно наследство

Островът е със статут на групова археологическа архитектурна и историческа недвижима културна ценност и единственият по Черноморието, свързан чрез вълнолом със сушата. Откриват се следи от праисторически селища от халколитната и бронзовата епоха под вода, останки от три храма на Аполон и други добре запазени обекти от античността, също и от Средновековието.

Островът е заселен от VI в. преди Хр. от йонийски гърци от Милет, създали Аполония Понтика (Созопол). Островът е бил едно от първите селища на древния град-държава и свещено място (temenos), свързано с култа към Аполон Лечител.

Решение без съгласуване

Археолози, архитекти и реставратори протестират, че проектът за Центъра ще бъде сериозно ощетен, тъй като фокусът пада върху инфраструктурата и търговския ефект. За тях решението за пристанище е взето без предварително обсъждане и дори първото становище на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) по проекта е било отрицателно. Председател на инициативния комитет е бившият служебен министър на културата проф. Велислав Минеков, който е готов да сезира прокуратурата. Според него не е имало дори заседание на специализирания съвет за опазване на недвижимото културно наследство.

Д-р Калин Димитров от Центъра за подводна археология обясни, че не възразяват срещу пристанището, но в случая се слага каруцата пред коня. „Нека да се седне на масата в един експертен формат с хора, които имат визия за развитието на острова като център за култура и образование, което да представя България като част от световното културно наследство и в рамките на тази концепция да се вземе решение как да се погрижим и за кейовите съоръжения“, каза д-р Димитров.

Доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН, заяви, че петицията няма предизборен характер, а изразява опасенията, че „поредните правилни хора с правилни инвестиции ще реализират проекти като казина, дискотеки, паркинги…”. За арх. Габриела Семова от ICOMOS България, действията на Министерството на културата през годините не убеждават, че има приемственост в политиките по отношение опазването на „Св.св. Кирик и Юлита“. Според становище на Камарата на архитектите, представено от арх. Дарина Димитрова, заради нарушения на Закона за устройството на територията и Закона за културното наследство, решението на МС трябва да бъде отменено.

Д-р Найден Прахов, директор на Националния център за подводна археология, който отскоро е и Регионален център за черноморския и долнодунавския регион под егидата на ЮНЕСКО, коментира, че разделянето на имота ги е сварило неподготвени. От Центъра са дали принципно съгласие на запитване от ДППИ за пристанище - „тъй като е нормално да има“. Но крайното решение не било съгласувано с тях и със съществуващата от 2011 г. концепция за острова, която предвижда музей на черноморските цивилизации и експониране на археологическите структури. Нищо от нея обаче не е реализирано.

МТС: Режимите се запазват

„Министерството на културата ще запази пълен достъп до острова, за да развива и опазва археологическата зона“, заяви вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов, който смята, че излишно се раздухват страхове. „Режимите, установени със заповед на Министерството на културата, важат както за цялата територия, така и за акваторията на острова“, заявиха от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) в отговор на въпрос на Дойче Веле.

Буренаци и разруха, вместо световно културно наследство  Снимка: BGNES

Караджов отбелязва, че отдавна местната общност и депутати от Бургаския район поставят въпроса за развитието на острова, за който от 15 години не е намерено устойчиво решение. По данни на транспортното министерство в Созопол са регистрирани 8 туристически кораба за сезонен превоз на пътници, всеки с капацитет над 35 души, и пътническият катамаран Созопол-Несебър със сто места. Всички те използват рибарското пристанище, чийто кей е 80 метра, където се смесват с риболовните съдове, а кейовата стена на „Св.св. Кирик и Юлита“ е над 300 метра.

Намеренията са ДППИ да я модернизира, да изгради порт, терминал за обслужване на пътниците, крайбрежна улица с възможност за акостиране. Има и обещание да подпомага дейността на Центъра за подводна археология в Созопол.

Аполония започва оттук

Засекретен като военен обект десетилетия наред, през 2005 г. островът е демилитаризиран. Няколко години по-късно са възобновени археологическите разкопки - първите са дело на френския консул Александър Легран през 1904 г. Преди 15 години островът е безвъзмездно предоставен за управление на Министерството на културата, както и сградата на Морското училище. (Идеята за училището, „маскирано“ като рибарско, е на цар Борис ΙΙΙ, а сградата, от която всичко е ограбено, вкл. радиаторите и парапетите от ковано желязо, е проектирана от немския възпитаник арх. Стоян Николов.)

Още от тройната коалиция насам премиери и министри на културата се отчитат с обещания какви чудеса ще изникнат тук - „атрактивен туристически център“, „трети Лувър след Париж и Абу Даби“, „музей на морските цивилизации“, „паметник на българската археология“... Нито едно обещание не е изпълнено. Буренаците на острова, където се намира най-старият гръцки храм в България, стават още повече, а сградите са руини. Инициативата за Световен културен център, която среща подкрепа от Франция, датира от третото правителство на ГЕРБ, набира сила през 2021 г. и пак затихва. Държавата е последователна единствено в липсата на институционална подкрепа за „Св.св. Кирик и Юлита“.

Защо България пренебрегва това уникално наследство?

За последните пет години, при които се изредиха девет правителства, служебни и редовни, е невъзможно да се говори за каквато и да е приемственост. А в културните политики административният капацитет е пословично слаб. Без институционален диалог и развитие на проекта за Център, островът рискува да се превърне в туристическа зона, която компрометира археологическите ценности.

Предстои обследване на 300-метровата кейова стена, измерване на дълбочината на залива, възлагане на изработването на подробен устройствен план (ПУП) за регулация. Изглежда тези дейности се движат значително по-бързо от проекта за център. „Не мога да отговоря защо толкова години Министерството на културата не намери сили да провежда последователна политика. Започваха се инициативи, които не стигаха доникъде“, казва Калин Димитров.

Докато инфраструктурните проекти напредват с административна решителност, културната идея изостава. Къде е България в световното културно наследство, щом пренебрегва място, дало начало на един от най-значимите древни градове по Черноморието? Културата на министъра на културата се срещна с култура на 2500 години - и древността изгуби битката.

Емилия Милчева