Познавах ги. Иво, Дечо и Пламен. Лично. Подкрепях каузата им, включително заради тях самите - лично. И преживявам това, което се случи. 

Това написа във фейсбук столичният кмет Васил Терзиев за убитите в бившата хижа "Петрохан" Дечо Василев на 45 г., Ивайло Иванов на 49 г. и Пламен Статев, както и за все още издирвания Ивайло Калушев.

В текста си Терзиев заявява: 

Виждам какво се пише днес – паравоенни, сектанти, мрежи за трафик на хора, конспирации. Виждам и как по учебник, по най-добрите КГБ методи, за 24 часа се сглобява „история“, която после се лепи на мен: анонимен профил - удобен говорител - жълти медии - национален ефир. 

Една и съща схема. Без факти. Без срам.

Вместо да се зададат истинските въпроси, се търси удобен виновен. Някой пита ли се защо животът се върна в планината? Защо отново имаше сърни, вълци, мечки? Дали това е случайно - или е резултат от години ежедневни усилия срещу бракониери, които избиват по 10–15 животни наведнъж - за удоволствие? Случайно ли изчезнаха дървосекачите?

Или беше резултат от последователна битка за опазване на 200–300-годишна букова гора - гора, за която местни деребеи и ДПС-структури открито се бяха заклели, че ще бъде изсечена?

Някой ще попита ли за мигрантските канали, за които те помагаха на Гранична полиция да противодейства?

Това са истинските въпроси. А отговорите са ясни и проверими.

Дейностите им се извършваха с разрешение от МОСВ и в рамките на закона.

Какво и защо съм им бил дал аз стана важно, само за да се отклони вниманието от реалната тема и да се свали отговорността от разследващите.

Отговарям: Помагал съм им открито, наред с много други хора. Дарих средства по банков път за електрически мотори, за да се придвижват тихо, така че бракониерите да не ги чуват от съседни ридове, и животните да не бъдат плашени по време на обходи. 

Целта им беше чрез модерни технологии и подходи да покажат как малък брой добре подготвени хора могат ефективно да опазват голяма територия.

Не бих дарявал, ако имам и най-малкото притеснение.

ясни изображения без шум, с изключителен контраст и детайлност.

И не съжалявам нито за миг.
Това бяха хора, които не просто пазеха природата, а я познаваха в дълбочина.

Едни от най-добрите пещерняци в България. И едни от най-добрите пещерни водолази в света. Хора с изключителна подготовка, дисциплина и уважение към живота - над и под земята. 

Отделно - твърдението, че пътеката е била „затворена“, просто не е вярно.

Минавал съм по нея многократно. Пътеката минава над хижата и е била използвана нормално от туристи.

Ако има каквато и да било информация, която подкрепя всички тези ужасни обвинения, тя трябва да бъде извадена с факти от разследващите органи.

Всичко друго е клевета - особено когато се хвърля по адрес на хора, които вече не могат да кажат нито дума в своя защита.

А ние, като общество, не трябва да сме слепи за случващото се в планините ни - безмилостна сеч, изчезнали диви животни, канали превърнати в магистрали. И не трябва да позволяваме някой да очерня мъртвите.
Всички, които сме имали досег с тях, можем да кажем едно и също: добри, скромно живеещи хора, избрали да водят битка с неравен и често брутален враг. 

Какво точно е довело до трагедията - никой от нас не знае.

Но това, което се случва сега, е свинщина.

И тя говори много за това колко прогнила е системата, в която живеем.

И колкото и да е трудно в такива моменти, толкова по-голяма трябва да бъде мотивацията на всеки от нас да остане в България и да се бори за по-добро.