В България ще се състои световната премиера на документалния филм „ТЯ“ – разказ за жените, които живеят с войната всеки ден, макар и далеч от фронта. Прожекциите ще отбележат четвъртата годишнина от началото на пълномащабната руска агресия срещу Украйна и ще включват разговори с екипа и фотоизложба.
Филмът ще бъде представен в присъствието на режисьорката и на жени, чиито истории са в центъра на разказа. Прожекциите ще са в София и Пловдив.
„ТЯ“ ще бъде показан:
- на 25 февруари от 18:00 ч. в Кино Одеон, София;
- на 27 февруари от 17:30 ч. в Кино Лъки, Пловдив;
Събитията включват прожекция, разговор с екипа, фотоизложба и благотворителен базар в подкрепа на 88-и батальон. Събитията се провеждат с подкрепата на Посолството на Украйна в Република България.
Какво разказва „ТЯ“
„ТЯ“ проследява живота на три жени – Оля, Олена и Нина. Те са съпруги на украински военнослужещи. Камерата ги следва в продължение на четири години. Без коментар. Без обяснения. Само животът такъв, какъвто е.
Жените живеят в Болград, в Одеска област. Град, в който войната не е на километри разстояние, а е в телефонните съобщения, в новините, в тишината след тях. Там те се срещат, сприятеляват се и започват доброволческа дейност, докато мъжете им воюват като част от 88-и батальон на морската пехота.
Чакането като ежедневие
„ТЯ“ не показва битки. Показва чакане. Чакане на отпуск. Чакане на съобщение. Чакане на глас. Чакане на край.
Животът на героините се изпълва със страх и надежда едновременно. С раждания и погребения. С болести, премествания, загуби. С опити да се живее нормално, когато нищо не е нормално.
Филмът показва паралелните светове на войната – жените в тила и мъжете в окопите. Две реалности, които се разминават и се срещат в едно – любовта и страха да не я загубиш.
Защо заглавието е „ТЯ“
„ТЯ“ е жената. „ТЯ“ е войната. „ТЯ“ е родината. „ТЯ“ е майката. „ТЯ“ е любовта. Всички тези думи са в женски род. И всички са в центъра на филма.
Филм без украса
„ТЯ“ е филм-наблюдение. Без патос. Без героични речи. Без музика, която да подскаже как да се чувстваш. Историите се развиват бавно, тежко и истински – точно както тече животът по време на война.
Зрители, гледали филма предварително, го описват като „тих“, „честен“ и „труден“. Филм за онези щети, които не влизат в статистиката – разбитите семейства, изтощението, депресията, невидимия товар на чакането.
