На 26 януари 2026 г. Светльо Витков навършва 55 години — възраст, която при повечето хора звучи като средата на един тих отчет. При Витков обаче тя звучи като пореден рефрен. И като припев, в който думите не се усмиряват.

От вокал на „Хиподил“, през солови проекти, през политическата сцена и риалити формати, до шеметния синтез от хумор, провокация и самоирония — пътят му трудно се побира в подредени категории. Сложиш ли го в чекмедже, се оказва, че чекмеджето започва да вибрира.

„Хиподил“ беляза поколение, което влезе в 90-те с глад за свобода и с чувство за хумор, по-грубо от асфалт. Групата въведе особен тип език и сценичност — рок, пънк, мръснишки смях, хулиганско вино и откровеност, която звучеше непозволено, а затова — още по-необходима.

След музиката дойде политиката — ход, който мнозина възприеха като шега, но който се оказа много по-социологичен от очакваното. Витков беше от малкото лица, които се осмелиха да изнесат на политическата сцена антитеза, а не поредното обещание. Независимо какви оценки събираше, фактът остана: той наруши формулата.

В последните години присъствието му е повече културно, отколкото институционално. Интернет, интервюта, участия, песни, остро мнение, лафове, които живеят по-дълго от меметата. Поколения по-млади слушатели го откриват минути след онези, които са го слушали на касети.