Учениците, готвили се за новия формат, не са ощетени, коментира министърът на образованието
Въвеждането на интегрален изпит по математика в 7. клас, т.е. с добавяне в него на задачи по природни науки, очевидно трябва да дочака по-добри времена. В бъдеще въпросният изпит ще трябва и да се раздели на две. Това коментира пред БНТ просветният министър в оставка Красимир Вълчев по повод вчерашното решение на ведомството му да върне в стария вид изпита от националното външно оценяване в 7 клас.
Припомняме, че за т.г. бе планирано в изпита по математика да се включат и 6 задачи от областта на природните науки. След жалби на родители обаче, съдът спря изпълнението на тази заповед. Междувременно, министърът реши да не изчака решението на съда, а да подготви нова заповед.
„Заповедта не е отменена като незаконосъобразна - тя е временно спряна, докато съдът се произнесе по същество. Но с цел да се избегне бъдещата несигурност, ние смятаме, че трябва да бъде променена. Казано с други думи, изпитът ще остане само по математика. Няма да има 6 математически задачи, които да включват елементи от природните науки. Това беше една малка скромна крачка напред. В този смисъл и крачката назад е малка“, коментира той.
Вълчев припомни предложените от МОН промени в училищния закон, които предвиждаха текстове, които да дадат право на просветния министър да добавя нови предмети в изпитите и които да направят юридически по-стабилен актът, с който се издава ежегодната заповед за утвърждаване на формата на изпитите. „Но нямаме гаранции, че тези промени ще бъдат приети. И в този смисъл най-разумното решение, което ще гарантира нормалното провеждане на изпитите през юни месец, е да направим тази крачка назад“, обясни той.
По думите му учениците, които предходните месеци са се готвили са новия формат, няма да са ощетени, защото те са решавали повече практически задачи, което е слабо място за системата. „Виждаме проблем с решаването на практически задачи и като цяло с математиката и природните науки. Учениците ни не могат да трансформират една практическа ситуация в математически израз“, посочи той.
Министърът обясни за пореден път, че смисълът на интегралният изпит не е натоварване на учениците или неравното им третиране спрямо предните випуски, а засилване на акцента към мисленето, уменията и практическите задачи. „В 8. клас 1/3 от учениците не учат природни науки, защото са избрали рамкови учебни планове с интензивно изучаване на език, т.е. фаворизиран е чуждият език. Ако искаме да живеем в проспериращо общество, трябва да решим този проблем. Затова се опитваме с промените във външното оценяване да разчупим културата на заучаване и в по-голяма степен да акцентираме върху умения. Това става с решаването на задачи, вкл. на интегрални задачи“, отбеляза той. По думите му обаче „очевидно тази промяна трябва да дочака по-добри времена“.
Според него в бъдеще изпитът в 7. клас освен това трябва да се раздели на две части - едната да мери нивото в системата и дали учениците покриват общообразователните изисквания, а втората да селектира децата за гимназиите. В момента той смесва диагностичната функция с тази по класирането, като редица експерти са посочвали нуждата от промяна на тази сбъркана философия.
Относно другите промени в училищния закон - над 20 на брой, сред които забрана за мобилни телефони в клас, нов предмет религия и т.н., министър Вълчев заяви, че доста от тях са консенсусни и се надява да бъдат приети от следващ парламент. Сред безспорните предложения според него са езиковата подкрепа за деца, не владеещи добре български, засилване на възпитателния елемент в училище с изучаване на добродетели, създаване на национален кариерен център и др. Съгласие, по думите му, има и за удължаване на основното образование до 8. клас, а не до 7. клас, както е сега.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА
