На 91 години почина Брижит Бардо – секссимвол на 50-те и 60-те, филмова легенда и по-късно безкомпромисен защитник на правата на животните. Животът ѝ остава белязан от слава, скандали и силни обществени позиции.
На 91-годишна възраст почина Брижит Бардо – легенда на френското и световното кино, секссимвол на 50-те и 60-те години и по-късно една от най-разпознаваемите фигури в защитата на правата на животните. За смъртта ѝ съобщи Фондът „Брижит Бардо“, чийто основател и президент беше самата тя. В съобщението се посочва, че актрисата съзнателно се е отказала от престижната си кариера, за да посвети живота си на защитата на животните. Времето и мястото на смъртта не се уточняват.
Раждането на мит: „И Бог създаде жената“
Световната слава идва през 1956 г. с филма „И Бог създаде жената“, режисиран от тогавашния ѝ съпруг Роже Вадим. Ролята на свободната и провокативна млада жена в Сен Тропе превръща Бардо в международна икона и символ на нов тип женственост. През следващите две десетилетия тя олицетворява архетипа на „сексуалната котка“ и доминира френското кино.
Ранни години и пътят към киното
Брижит Бардо е родена през 1934 г. в Париж в заможно, традиционно католическо семейство. Ранният ѝ талант в танца ѝ отваря вратите на престижната Парижка консерватория за музика и танц. Паралелно с обучението си тя работи като модел и едва на 15 години се появява на корицата на списание Elle. Именно моделството я отвежда към първите ѝ филмови роли.
Златните години на киното
През 60-те години Бардо участва в редица значими филми, сред които драмата „Истината“ на Анри-Жорж Клузо, „Презрение“ на Жан-Люк Годар и „Вива Мария!“ на Луи Мал. Успоредно с това тя развива и музикална кариера и се превръща в глобален културен феномен. През 1969 г. е избрана за първи модел на Мариан – символа на Френската република.
Отказът от славата
Въпреки огромната популярност, Бардо все по-трудно понася натиска на публичния образ. През 1973 г., на 39-годишна възраст, тя окончателно напуска киното. По-късно признава, че никога не се е чувствала подготвена за живота на звезда и че славата ѝ е изглеждала нереална и задушаваща.
Защитник на животните и политически скандали
След оттеглянето си от киното Бардо посвещава живота си на каузата за защита на животните. През 1986 г. основава Фонда „Брижит Бардо“ и активно участва в международни кампании срещу жестокото отношение към животните. С времето обаче нейната активност се преплита с остри политически позиции, включително подкрепа за крайнодесни идеи, което води до съдебни присъди за подбуждане към расова омраза.
Личен живот
В личния си живот Брижит Бардо преживява няколко бурни и широко отразявани връзки. Тя е била омъжена общо четири пъти.
Първият ѝ брак е с режисьора Роже Вадим (1952–1957), който изиграва ключова роля за началото на нейната кариера и международния ѝ пробив.
През 1959 г. Бардо сключва брак с актьора Жак Шарие, от когото през 1960 г. се ражда единственият ѝ син – Никола. Бракът продължава до 1962 г. и остава един от най-трудните периоди в живота ѝ, белязан от силен медиен натиск и лични кризи.
Третият ѝ съпруг е германският милионер Гюнтер Закс (1966–1969), а през 1992 г. Бардо се омъжва за Бернар д’Ормал – бивш съветник на Жан-Мари льо Пен.
Освен браковете си, тя има и няколко известни връзки, включително с Жан-Луи Трентинян и Серж Генсбур.
Отношенията със сина ѝ Никола през годините остават дистанцирани – тема, по която самата Бардо говори рядко и с видима сдържаност.
Личният ѝ живот, подобно на кариерата и обществените ѝ позиции, остава изпълнен с противоречия и трудни избори.
Животът на Брижит Бардо е белязан от крайности – между блясъка на световната слава и уединението на активист, между културна икона и противоречива обществена фигура. С нейната смърт си отива не просто актриса, а символ на епоха, чиито образ и дух тя самата помогна да бъдат създадени.
