Отиващото си мнозинство положи много усилия гражданите да нямат достъп до информация
2025 г. беше белязана от няколко удара на управляващите върху правото на гражданите на информация. Не трябва да ги забравяме покрай протестите и оставката на правителството, защото те остават и след него.
През юли и август Министерството на електронното управление предложи промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), които целяха да въведат в националното законодателство Акта за управление на данните на Европейския съюз. Но някои от текстовете създадоха опасения, че могат да доведат до рестриктивно прилагане на ЗДОИ. Министерството възприе критиките на Програма достъп до информация и се съгласи да внесе изменения в текстовете. Въпреки спешността в разгара на лятото, Министерският съвет и до днес не е внесъл законопроекта в парламента. Така че трябва да сме нащрек.
Бламиране на съдебните дела за достъп до информация
В същия зноен август обаче тихомълком бяха гласувани промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Общият законопроект е сбор от законодателна инициатива на Министерския съвет от юни 2025 г. и на трима народни представители от ГЕРБ. Наред с положителни изменения като удължаването на срока за обжалване на мълчалив отказ на администрацията от един на два месеца, народните представители внесоха и предложение за нова разпоредба, която да регламентира в какви случаи се спира производството по административни дела. До момента този въпрос се уреждаше от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), към който АПК препраща. В текста в АПК са вмъкнати две нови основания за спиране. Едното - когато български съд е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС. Другото - „когато има образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд или Върховния административен съд по въпрос от значение за спора“. Не по-малко любопитно е, че в ГПК (слава Богу!) не се променя действащата норма и не се въвежда аналогично основание за спиране на производството по граждански дела.
Съвсем случайно, така предложеното и гласувано от Народното събрание изменение на АПК съвпада с въжделенията на изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов (при цялата условност на тази му позиция и непризнаването ѝ от състави на Върховния касационен съд) да извади значителна част от документите на прокуратурата от обхвата на ЗДОИ. През декември 2024 г. той отправи единственото през мандата си искане до Върховния административен съд да изтълкува ЗДОИ по начин, по който от приложното му поле да бъде изключена информацията за делата и проверките на прокуратурата. Изглежда недолюбването на достъпа до информация, въпреки приведената съдебна практика, в действителност се корени в нежеланието му специалният прокурор (до 7 декември - Даниела Талева) да предоставя информация на медиите за получена информация за самия Сарафов.
Административните съдилища продължават години наред да решават със забележителна прецизност и бързина делата по ЗДОИ, като според официалната статистика преобладават решенията в полза на публичността. В случаите на Върховната касационна прокуратура тази статистика е може би още по-категорична. Затова и Сарафов и обкръжението му потърсиха пътя на спасението от изпълнение на влезли в сила решения чрез спирането на висящи съдебни производства пред съдилищата по откази на ВКП да предоставя информация по различни обществено значими и знакови казуси. Предложението на народните представители удобно послужи на висшия магистрат със съмнителна легитимност да поддържа опънат чадър над най-важната информация, съхранявана от прокуратурата.
Затвор за публикуване на информация за личния живот
В началото на октомври 2025 г. известност придоби една мрачна инициатива на група депутати от ИТН за допълнение на Наказателния кодекс с ново престъпление за всеки, който разпространява „чрез печат или средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин“ „материален или друг носител, съдържащ информация за личния живот на другиго без негово съгласие“. Текстът бе съпътстван и с предложение да бъде включено това ново престъпление в обхвата на деянията, за разследване на които може да се прилагат специални разузнавателни средства, тоест използвано подслушване. Тези предложения фрапират с непрозрачност, тъй като, по може би рекорден за всички изминали 35 години начин, внесеният на 7 октомври законопроект на 9 октомври беше вече одобрен от водещата парламентарна комисия без каквото и да било обществено обсъждане.
Идеята да бъде наказван със затвор журналист за оповестяване на истинска, а не лъжлива информация за някого под претекст, че е „информация за личния живот“ няма аналог дори в най-мрачните десетилетия на комунистическата власт в Народна Република България. В момент, в който Европейският съюз изисква да бъде въведена в законодателството на държавите-членки Директивата срещу делата-шамари (SLAPP), а Съветът на Европа призовава за отмяна на всички текстове в наказателните закони относно престъплението „клевета“, това начинание се явява не просто анахронизъм, но направо бягство в обратна посока от заложената от Конституцията от 1991 г. цел - демократична и правова държава, и защита на основните права. Благодарение на острите реакции на медии, журналисти, експерти и неправителствени организации, включително ПДИ, законопроектът бе оттеглен. Самото откритие, че в края на 2025 г. е възможно в мисълта дори на един народен представител да се допусне подобно мракобесие, без капка замисляне за свободата на словото и цената на цензурата, е стряскащо. А в случая говорим не за един, а за девет народни представители.
Ограничаване на достъпа до имотния регистър
През същия лобен август Министерството на правосъдието (МП) обяви обсъждане на предложение да бъде ограничен публичният достъп до съдържанието на нотариални актове чрез промени в Правилника за вписванията. За промяната практически липсват мотиви, тъй като се говори мъгляво за случаи на измама, без да се сочат конкретни случаи и без да става ясно как от МП са стигнали до извода, че достъпът до копия от нотариални актове е станал причина за конкретни измамни практики. В становището на ПДИ се подчертава, че „не за първи път се прави опит за ограничаване на достъпа до документи, свързани със сделките с недвижими имоти, под претекст сигурност на собствеността. Единствената действителна цел, която се постига с промяната, е препятстването на разследващата журналистика, която в последните години изобличи и оповести повече случаи на корупция, измами и злоупотреба с власт, отколкото полицията и прокуратурата успяха да разследват успешно“. Въпреки становищата на организации като Висшия адвокатски съвет, Камара на независимите оценители в България, ПДИ и Асоциацията на европейските журналисти - България, промените бяха приети и обнародвани в петък, загърбвайки традицията на достъпност до тези документи от 19-и век досега.
Разширен обхват на държавна намеса в личния живот
Свободата на информацията има две страни - едната е правото на достъп до обществена информация, а другата - защитата на личните комуникации и данни. Така в демократичната държава институциите са максимално прозрачни за гражданина, а той е максимално непрозрачен за тях, докато в авторитарната и тоталитарната държава е обратното.
Българската държава упорито отказва да изпълни решението от януари 2022 г. по делото „Екимджиев и други срещу България“, жалбоподател по което е и ПДИ. В това решение Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) разяснява кои са слабите пунктове в съществуващата система за тайно следене - както при прилагането на специални разузнавателни средства (най-вече подслушванията), така и при запазването на данни за трафика на електронни съобщения - данни кой, с кого, кога и чрез какво устройство е разговарял или си е писал.
Показателно е, че след ясно разпоредена необходимост да бъдат изменени Законът за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и Законът за електронните съобщения (ЗЕС), действия в посока изпълнение на вменените задължения липсват. През 2025 г. е прието изменение и допълнение в ЗЕС, което разширява обхвата на случаите, в които прокуратурата, полицията и службите за сигурност имат достъп до запазените данни за трафика на електронни съобщения. Такъв достъп те вече имат и за производства, свързани с нарушения на Закона за защита на конкуренцията.
В светлината на ясните директиви към държавата законодателният произвол е необясним.
Дали става въпрос за некомпетентност и хаос в законодателния и въобще нормотворческия процес, или все още управляващото мнозинство се готви да отстоява позициите си с цената на отслабена демокрация и застрашени права на човека, може би предстои да разберем. Във всеки случай забравянето на основни ценности и забрани, на маркировките по извървения път към демократично развитие и цивилизованост, е смущаващо. Гражданите трябва да издигнат по-високи изисквания към упражняващите власт. Всяко управление трябва да бъде ограничено от рамките на Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и закона, а целта му да остане общественият интерес и благото на гражданите, а не обогатяването и личната изгода на едни за сметка на други. За постигането на тази цел е необходимо гражданите да са със защитени основни права, но и да имат свободата на информацията - както да знаят какво правят и не правят служителите и институциите, така и да бъдат гарантирани срещу държавния произвол чрез намеса в личното им пространство.
* Адвокат Александър Кашъмов е изпълнителен директор на Програма достът до информация. Завършил е право и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в областта на човешките права и по-специално правото на достъп до информация от 1997 г. През 2014 г. е избран за член на управителния съвет на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията.
адв. Александър Кашъмов*
