Тестовете са показали 100-процентов успех
Учени откриха неочакван съюзник в борбата с рака - бактерия от червата на японска дървесна жаба, която с еднократна доза напълно елиминира тумори при лабораторни мишки. Откритието, публикувано в научното списание Gut Microbes, отваря врата към изцяло нов подход за лечение на онкологични заболявания чрез естествени микроорганизми.
Изследването е дело на екип от Японския институт за напреднала наука и технологии (JAIST), който се фокусира върху микробиома на земноводни и влечуги. Причината е проста, но интригуваща - спонтанните тумори при тези животни са изключително редки, въпреки че те живеят дълго, подложени са на сериозен клетъчен стрес и обитават среди, богати на патогени. Това кара учените да подозират, че защитата им срещу рак може да се крие не само в клетките им, а и в бактериите, които носят.
След анализ на 45 бактериални щама, изолирани от японски дървесни жаби, тритони и гущери, изследователите стесняват избора до девет с ясно изразен противотуморен ефект. Най-силен резултат показва бактерията Ewingella americana, открита в червата на дървесните жаби.
При експеримент с мишки, болни от колоректален рак, учените прилагат еднократна венозна инжекция с бактерията. Резултатът е впечатляващ - туморите изчезват напълно при всички третирани животни. Още по-значимо е, че при повторно излагане на ракови клетки мишките не развиват нови тумори, което подсказва за дълготраен имунен ефект.
Успехът на E. americana се дължи на двоен механизъм. От една страна, бактерията има естествен афинитет към бедната на кислород среда в солидните тумори. Само за 24 часа тя увеличава броя си близо 3000 пъти, без да засяга здрави тъкани или органи. В самия тумор отделя токсини, които директно унищожават раковите клетки. От друга страна, присъствието ѝ активира мощен имунен отговор - туморната тъкан се „наводнява“ от Т-клетки, В-клетки и неутрофили, което допълнително ускорява унищожаването на злокачествените клетки.
Важно е, че терапията изглежда и изключително селективна. Бактерията се задържа само в туморната среда, където условията - хипоксия, пропускливи кръвоносни съдове и отслабен локален имунитет - ѝ позволяват да се развива. В кръвта тя изчезва напълно до 24 часа, а наблюденията в рамките на два месеца не показват органни увреждания или хронична токсичност. Освен това бактерията е чувствителна към антибиотици, което дава допълнителна сигурност при евентуални усложнения.
Разбира се, резултатите засега са експериментални и ограничени до животински модели. Макар мишките и хората да споделят много общи молекулярни механизми при рака, съществуват и ключови разлики в имунния отговор. Въпреки това учените са оптимисти и вече планират следващи изследвания при други видове рак, включително рак на гърдата, панкреаса и меланом, както и комбиниране на бактериалната терапия със съществуващи имуно- и химиотерапии.
Според екипа откритието е силно доказателство, че микробиомът на по-нисшите гръбначни животни крие огромен, все още неизследван терапевтичен потенциал. Ако бъде потвърдено и при хора, това може да постави основите на нов клас природно базирани онкологични лечения и да даде надежда на пациенти, при които сегашните терапии не дават резултат.
