Името на Лаура Кьовеши се свързва с вероятно най-успешната антикорупционна политика в Европа за последните 20 години. Доста показателно е, че след нейното оттегляне от румънския обществен живот, социологическите проучвания в страната отчитат ръст в броя на хората, които смятат корупцията за основния проблем в страната им.

Кьовеши оглави новосъздадената европейска прокуратура през 2019 г. Структурата заработи реално две години по-късно след като всички страни-членки изградиха свои звена. Това, което последва, обаче не беше единодушно възхищение от работата ѝ. Вместо това Кьовеши се превърна в диагностичен инструмент – намесата на европейската прокуратура обикновено е сигнал, че местните институции не се справят със задачите си. Но понякога и европейската прокуратура е безсилна – такъв е случаят с България.

Българското общество имаше нереалистични очаквания за европейската прокуратура. Уморени и разочаровани от дългогодишните провали на съдебната система да се справи с корупцията и да започне да въздава справедливост, голяма част от българите насочиха надеждите си към институцията, оглавявана от Кьовеши. И въпреки че неведнъж бяха правени опити да се обясни, че тази структура има ограничено поле на действие и не може да реши вътрешните проблеми, тези послания сякаш не бяха чути.

Ситуацията се усложни още повече от факта, че хората, работещи за европейската прокуратура, всъщност дойдоха от средите на българската съдебна система. Тоест, всеки проблем на тази система не им е чужд.

В капана

Каква е ситуацията към днешна дата? Срещу българския европейски прокурор Теодора Георгиева върви дисциплинарна процедура и тя е отстранена от длъжност заради разследването за разширението на газохранилището „Чирен“. За това дело не се знае много и то влезе в обществения фокус едва след като самата Георгиева заяви, че е била заплашвана и спомена името на депутата и партиен лидер Делян Пеевски.

Всичко това обаче бе предшествано от пускането на един запис. В него някогашният следовател, а впоследствие сочен за търговец на влияние в съдебната власт Петьо Петров-Еврото, говори с жена, на която заявява, че е решено и тя ще стане европейски прокурор. Предполага се, че това е Георгиева, а самата тя не е отрекла.

Присъствието на Петров в тази история (ако се приеме, че записът е достоверен) е доказателство за дълбоките зависимости, в които е изпаднала българската съдебната система. И става ясно, че тези проблеми не могат да бъдат решени от външна сила като европейската прокуратурата.

Почти сигурно е, че Георгиева ще бъде отстранена от поста си, а в България дори започна подготовка за нова процедура по избор на български европейски прокурор, който да я наследи на позицията.

Извън скандала с нея, в България има цяла структура, която би следвало да се занимава с редица разследвания като например злоупотреби с пари от европейски фондове. Големият проблем е, че тази структура не дава никаква информация за работата си, няма говорител, нито пресцентър. Единствената информация, до която медиите могат да се доберат и то трудно, е неофициална. Иначе въпроси се приемат, но се препращат към централната европрокуратурата в Люксембург, откъдето информация не се дава.

Официалните изявления на пресцентъра от Люксембург обикновено не дават много данни. По правило централата не коментира висящи разследвания. Това означава, че информация се дава при проведена акция съвместно с полицията или при постановена присъда. Българските европейски прокурори не могат да се похвалят с особени успехи. Най-често присъдите, които се постанояват, са по дела за дребни суми. Обичайно подсъдимите са земеделски производители, които са декларирали неверни данни, за да получат субсидия или друг вид плащане от европейските фондове.

За важните, обществено значими дела не се знае нищо или те се оказват провал. Едно такова разследване е за обновявяването на градския транспорт във Варна, по което бе обвинен бившият кмет Иван Портних. Обвинителен акт бе внесен в съда, но се оказа, че в него има елементарни нарушения и делото бе прекратено. Подобни разследвания има за проектите и на други градове като Стара Загора, Враца и Монтана. Тези дела започнаха в европейската прокуратура още през 2022 г., но до момента няма информация какво се случва с тях.

Същото е положението и с разследването за ремонтите в центъра на София. През 2023 г. бе съобщено, че са извършени обиски в столичната община и се разследва евентуална злоупотреба със средства, платени за обновяване на центъра. До днес няма информация на какъв етап е това дело.

Доколкото има информация за работата на българските европейски прокурори, тя не говори добре за тях. По информация на Mediapool в огромен брой от случаите, когато европейските прокурори искат прилагане на специалните средства за следене и подслушване, съдът им отказва. Причината? За голяма част от разследваните престъпления законът не предвижда прилагане на такива средства. Което означава, че или българските европейски прокурори не познават закона, или не се впечатляват, ако има нарушение, стига да е в тяхна полза.

На хартия работата на европейската прокуратура в България изглежда добре. Статистиката за 2024 г. сочи, че се водят над 250 разследвания. Само за година са образувани 97 нови дела. Повдигнати са обаче обвинения на едва 14 души. И макар че висящите разследвания са стотици, внесените в съда са само 12. Осъдените лица пък са само 3. Това е статистика към края на 2024 г., но оттогава нито темповете, нито методите на работа са се променили.

Негативната тенденция в развитието на българския офис на европейската прокуратура в България бе ясна още през 2023 г. Тогава се разбра, че редица прокурори напускат или търсят начин да бъдат преназначени на високи позиции в местната прокуратура. Имаше и напуснали служители от администрация. Тогава от централния офис обявиха, че ще извършат проверка в България. Резултати така и не бяха съобщени.

Година и половина по-късно започна скандалът с българския европейски прокурор Георгиева. Преди това и тя, и Кьовеши споменаха един емблематичен случай с българското МВР – те разказаха как на българската полиция било наредено да обискира сграда във връзка с разследване за евентуална злоупотреба с 70 млн. евро.

„И познайте – полицаите не влязоха във всички офиси в тази сград. Те „пропуснаха“ да влязат в най-важния офис. Защо? Това е добър въпрос“, разказа тогава Кьовеши в интервю за „Сега“.

Няма публична информация за отговорните за този „пропуск“ да е имало последствия.

Горе-долу по това време се появиха първите сигнали, че около Георгиева може да избухне скандал. Бе публикувана информация, че лично бившият следовател Петров е подал сигнал, че българският европейски прокурор е взимала подкупи, за да влияе върху разследвания. Георгиева нарече историята пасквил, но няколко месеца по-късно се появи записът, след който срещу нея започна дисциплинарната проверка.

В крайна сметка ситуацията днес може да се опише така – офисът на европейската прокуратура в България не може да се похвали с присъди, а само със скандали. Иначе казано – в България европейската прокуратура работи точно като българската.

Надеждите и реалността

„Имаше много надежди, когато България създаде своя офис на Европейската прокуратура, но за съжаление няма нито един добър пример досега затова, че българският офис на Европейската прокуратура работи и върши нещо съществено“, коментира пред Mediapool изпълнителният директор на разследващата фондация „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев.

Има много странни събития, които влязоха във фокуса на нашето внимание по линия на разследванията на „Антикорупционния фонд“. Основно разследването ни за корупция при разширението на стратегически важното българско газохранилище в Чирен. Това е един момент, от който нататък просто беше напълно срината дейността на офиса на Европейската прокуратура в България. По това време българският член на ЕППО беше прокурор Теодора Георгиева

Данните от разследването на „Антикорупционния фонд“ за Чирен показваха с просто око, че стотици милиони евро са похарчени на вятъра, а не са спазени процедурите, технологиите, едни сондажи са подменени с други, които са неподходящи.

„Аз се чудя докога ще чакаме нещо конкретно да излезе като информация за разследване на самата прокуратура? Вярно ли е или не е вярно произнесеното от прокурор Теодора Георгиева, че тя се чувства заплашена основно във връзка с делото за Чирен от санкционирания по „Магнитски“ Пеевски“, казва още Станкушев.

И допълва:

„Мисля, че в значителна част на българското общество доверието към офиса на ЕППО се срина, защото много хора се питат за какво изобщо съществува този офис и какъв е смисълът от това да съществува Европейска прокуратура. Никой в момента не вярва, че нещо ще се промени заради ЕППО. За мен лично и за, доколкото знам, повечето мои колеги, както от фондация Антикорупционен фонд, така и други български съдебни журналисти от други медии, които се занимават с тази проблематика, нищо не е ясно около ЕППО. Това е една черна кутия. В момента този офис, който съществува, не излъчва никакви сигнали. Оттам ние не получаваме абсолютно никакви тълкувания, подкрепени с фактология, никакви коментари. Ние все едно нямаме представителство в Европейската прокуратура“.

Кадрите решават всичко

Основният проблем в българския офис е подборът на прокурорите, убедена е съдебният анализатор в Института за пазарна икономика Екатерина Баксанова.

„Има данни, че българският представител в ЕППО Теодора Георгиева е седяла на диванчето на Петьо Еврото. Колко от другите прокурори в българския офис на ЕППО са стояли на същия диван, ние не знаем“, казва Баксанова.

Институционалната среда в България предполага неефективност на европейската прокуратура, допълва тя.

„Когато имаме овладяна държава, когато имаме институции, които са овладяни, има друг център на власт, извън официалния, как европейският прокурор да си свърши работата? Когато институциите не просто не помагат, ами пречат и дори наказват хората, които помогат на ЕППО“, казва тя.

Митът Кьовеши в Румъния 

В Румъния Кьовеши е нещо повече от прокурор и разследващ. Тя е символ на един кратък период, в който невъзможната борба с корупцията изглеждаше като нещо нормално. Като ръководител на тамошното антикорупционно звено тя водеше разследвания срещу министри, депутати и дори срещу свои колеги.

Кристиан Първуелску, декан на факултета по политически науки в Университета по публична администрация описва назначаването ѝ за европейски главен прокурор като „момент на трансформация“. Според него това е „опит за сближаване между европейските норми и националните правни практики, както и тест за границите на автономията на държавите членки“.

Според социолога Мирча Киву Кьовеши се е превърнала в символ на борбата с корупцията. След назначаването ѝ в европейската прокуратура и провалите на няколко дела с висок обществен интерес в Румъния обаче чувството за безсилие у гражданите се е върнало.

Гръцкият опит

Отношението към Кьовеши в Гърция не е еднозначно. По правило медиите, по-близки до управляващите, пишат за нея предпазливо. За опозицонно настроените тя е нещо като съвременна Темида от Брюксел, която въздава правосъдие.

От работата на европейската прокуратура в Гърция си заслужава да се споменат две разследвания. В едното става дума за 5.4 млн. евро от фондове, дадени за ремонт на пристанището в Пирея. Второто разследване е за присвояване на 55 млн. евро земеделски субсидии. В него бе замесен и бивш министър на земеделието.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Самуил Димитров, Красен Николов, Mediapool (България), Mary Drosopoulos (OBCT), Гърция, Sebastian Pricop (Hotnews), Румъния.