В България нямало гражданско общество? Напротив. То е с дълга традиция и с огромно (и заслужено) самочувствие. Просто излезте и бъдете гражданско общество. От Евгений Дайнов.
Преди време бях писал, че ако революцията не ражда собствена музика – не е революция. И следователно няма да може да доведе до радикално скъсване със старото и появата на ново . Минаха години и днес към собствена музика бих добавил и собствени мемета.
По тези показатели в България сме в революция. Меметата са десетки, а до началото на снощния протест изгледах три музикално-визуални парчета в три различни стила, но по един и същи начин грабващи и въздигащи.
Спомням си коментарите на говорещи глави само отпреди десетина дни: нямало в България гражданско общество; свършила енергията за протести; а у нас революции не е имало никога. Това се случва всеки път, когато поутихне споменът за предишния голям протест/революция. И всеки път с недоумение клатя глава. Може ли всичките тези екранни глави до такава степен да не се ориентират в обстановката? Да не знаят буквално в каква страна живеят ?
България - първо гражданско общество, после държава
Преди да бъде държава, България е била гражданско общество. Училища, читалища, църкви – всичко това е било плод на усилията на обитателите на съответното село - както за изграждането, така и за поддържането. Смисълът от преподаването на поколения ученици на „Радини вълнения“ (най-скучната глава в „Под игото“, отблъснала мнозина от тази великолепна книга) би бил само един: да се обясни на младите, че събирането на селяните за проверка на това какво знаят Радините ученици е знак за онова гражданско общество, върху което впоследствие се гради българската държава.
Впоследствие по ред причини държавата бавно задушава гражданското общество, макар то да не загива. В края на 1930-те години например при строителството на новото училище и на новата „черкова“ в Миндя пак участват всички - дядо ми е карал камъните за основите с каруца. Комунистическият режим забранява гражданското общество. Но то остава да тлее отдолу и от него – отново – впоследствие израства новата демократична държава.
В средата на 1980-те години тлеенето прераства в малки пламъчета. Започва времето на писане и разпространяване на петиции и отворени писма в подкрепа на турското население, тормозено да си сменя имената, както и на видни обществени фигури, уволнявани поради отклонение от „партийната линия“. В процеса на събиране на подписите – това ставаше физически, изобретяването на интернет бе още в далечното бъдеще – помежду си се запознаха онези хора, които впоследствие направиха организациите, дали израз на недоволството и разклатили режима: Клуба за гласност и преустройство; Русенския клуб; Екогласност; Подкрепа и още десетки днес забравени организации.
Опитът на БКП да продължи да управлява като просто замени Тодор Живков с Петър Младенов не успя, тъй като се натъкна на мощно гражданско противодействие в София и в големите градове. Съкрушителната победа на БСП на първите демократични избори не доведе до запазване на нейната власт, а до оставката на нейния президент и – на два пъти – на нейното правителство. Защо? Защото морето от разбунени граждани така и не освободи публичните пространства на София – в продължение на повече от година.
Революции и протести - от 1996/97 до днес
Последва революцията от 1996/97 година и поемането на страната по посоката на Европа. Точно тогава оставихме зад гърба си страните със слабо гражданско общество като Сърбия , Македония, Молдова, Грузия , Армения и т.н. При възстановяването на безобразните управления след 2005 година се възстановиха и протестите: отначало предимно природозащитни, в периода 2007-2012; впоследствие с по-мащабни искания през 2013-2014 и 2020. Помежду тези протести, в периода 2017-2019 пламъкът отново беше поддържан от природозащитниците. На десетки места в страната имаше гражданска съпротива срещу бетонирането на плажове, изсичането на гори, тровенето на реки, отварянето на кариери и сметища. Проведоха се местни референдуми, недопуснали разрушаването на природната среда за печалбата на шепа вече богати хора.
Българското гражданско общество е здраво вкоренено с дълга традиция и с огромно (и заслужено) самочувствие. Слабостта ни е зле скроената и лошо менажирана политическа система, която периодично блокира. И точно в този момент, винаги – и в миналото, и в бъдещето – се намесва гражданското общество, за да отпуши нещата и, ако постигне интензитета на революция, да ги насочи в нова посока.
Не иде реч за поколенческо явление, както първоначално изглеждаше да речем по време на бунта от 14 януари 2009 - към застаряващите хипита и герои от 1990-а започнаха да се присъединяват и тогавашните студенти. Нови поколения нахлуха на сцената и през 2013, и през 2020. Отличителният вкус на сегашната ни революция идва от доминацията на най-новото поколение - джензитата .
Не питайте защо нямаме гражданско общество. А просто излезте и бъдете гражданско общество.
