Вълната на недоволството ще завлече не само Борисов и Пеевски

Изводът от протестите е ясен - Борисов и Пеевски си отиват и повличат със себе си правителството. В края на краищата вълната ще изхвърли не само тях, но и Слави Трифонов, и БСП. И тъй като протестът е цунами, ще завлече и част от партиите, подкрепящи протеста. 
За двамата „любимци“ на площада има и хубава новина - те все още могат да изберат кога да напуснат сцената - сега, в края на пролетта или през септември, за да слеят президентските и парламентарните избори. 
На практика това не е лоша новина - често политиците въобще не могат да си изберат кога да си отидат, историята внезапно ги изритва там, откъдето са дошли. Борисов обаче е в привилегировано положение - той все още държи властта - в тандем с Пеевски, все още има парламентарно мнозинство зад тях и това мнозинство няма абсолютно никакво желание да пусне кокала. Другото хубаво е, че до 1 януари има няколко дни и Борисов трябва, не - длъжен е - със зъби и нокти да додрапа до деня, в който може да се снима как тегли евро от банкомат. Последната добра новина е, че навън е студено и това може да откаже двама - трима протестиращи.
Защо прасетата не могат да изядат ябълките? 

Защото бунтът вече обърна каруцата

Протестите изненадаха всички. Организаторите нямаха представа, че ще съберат толкова много хора и затова първоначално си поставиха семпла цел - да атакуват бюджета. После решиха да поиграят с късмета си, рискуваха, като свикаха втори митинг - и тъй като на Ларгото се събраха още повече хора, вдигнаха мизата - правилно поискаха оставка на правителството. 
Управляващите също бяха изненадани - нормално, само през тази година градската десница организира десетки протести и нито един от тях нямаше сериозна представителност. 
Размерът на протестите със сигурност има рационално обяснение, но аз лично не чух нито социолог, нито спец по Тикток да прогнозира вълната. Никой не беше наясно с потенциала на протестната вълна. Тя се оказа толкова голяма, че сега никой не може да не се съобрази с нея. Дори и да не искат, ПП-ДБ трябва да продължат с протестите. Дори и да не иска, Борисов трябваше да благодари на протестите, че са му напомнили колко лош е уж „единствено възможният бюджет“....

Протестната вълна в момента е като цунами -

все повече хора искат да отидат по площадите. Хора, които не са били по протестите досега, искат да отидат следващия път. Появиха се фейк призиви за протести - някои иска да е в тренда. Националисти, русофили, противници на еврото - и те искат да са на площада, защото друг път едва ли ще има такава енергия за протест. Радев, който досега изпусна поне два исторически момента да поведе своя партия към избори, очевидно съзнава, че сега е последният му шанс. На практика - има надпревара кой да присвои протеста, кой повече иска оставката на правителството. 
Протестът вече не може да бъде етикетиран - той не е протест на ПП-ДБ, той не е протест на Gen Z, той не е протест на софиянци. Протестът става многолик, пъстър и все по-огромен. Сега е модно да се протестира.
Общото в този многолик протест не е визията на Асен Василев за бюджета, нито желанието на Иво Мирчев да нахлуе с шут в стаята на ДПС (всички искат, но не всеки е готов да го направи). Общото е омразата, която площадът изпитва срещу Пеевски и Борисов. Няма човек на площада, който да протестира срещу нещо друго и да харесва тези двамата. 
И тъй като вълната идва, двамата герои нямат голям мегдан за действие, освен да бягат.
Но има и нещо друго. Само след дни влизаме в еврозоната - и поне заради себе си, Борисов наистина е длъжен да задържи властта до 1 януари. Да плати величаво в магазинче с евроцентове с Мадарския конник. 

Да се хване с две ръце за историята.

Това е важен ход за него, който ще бъде използван денонощно по време на следващите изборни кампании. Факт е, че по време на ГЕРБ КПП-тата на границите отидоха в историята и сменяме валутата с европейската. Тези доводи са силни, затова Борисов ще гледа да не хвърли оставката си преди празниците. 
След 1 януари страната обаче ще бъде потопена в дискусии за еврото. Ще се появят баби и дядовци, които са получили ресто от 10 лева вместо 10 евро. Ще дебатираме дълго защо краставиците през зимата струват толкова скъпо. Цените на жилищата ще продължат да се качват и ние ще продължим да се вайкаме. Инвеститорите няма да дойдат нито през януари, нито през февруари. Най-важното - хората няма да станат по-богати, защото валутата се сменя. Всичко това ще бъде основна тема на разговорите не само по телевизора, но и на масата вкъщи. 
Разбира се, нищо лошо няма да стане, животът ще си върви и еврото ще влезе в бита ни. Но самите дискусии около новата валута ще катализират допълнително наличното днес социално недоволство. И ако днес хората са на площада просто заради двамата лоши герои във филма, то през ранната пролет към това ще бъде добавено и социалното недоволство, което много хора ще се опитат да обяснят с еврото и, задължително, с бездействието на правителството. Пеевски и Борисов ще бъдат посочени като виновници. Противниците на еврото няма да пропуснат тези времена. И като нищо протестите ще станат ежедневни и децентрализирани. От двата края на площада ще се вика едно - оставка на Борисов и Пеевски.
Тогава ще бъде

вторият момент, в който Борисов може да изтегли ГЕРБ от властта.

„Вкарах ви Шенген, вкарах ви в еврозоната, а вие сте неблагодарни...” и т.н., и т.н.
Третата възможност ще е последна - в края на лятото. Ако желае избори 2 в 1, Борисов може да се оттегли в началото на септември - за да съвпаднат парламентарните и президентските избори. Това обаче е добре за ГЕРБ само в случай, че ГЕРБ е тотално убеден във възможностите си - ако социологията показва, че про-Радев вълната ще е голяма, то по-добре за ГЕРБ е не само изборите да не са 2 в 1, а максимално да са отдалечени. Тогава по-добре за ГЕРБ е веднага да хвърля пешкира. 
После ще бъде късно - гневът ще се излее в урните и ГЕРБ отново ще се размине с президентството, изборите ще родят нова реалност, която ще изиска нова представителност в парламента. На сцената освен ДПС и ГЕРБ ще има по-голяма десница и силна президентска партия/коалиция. Няма да ги има патериците - партията на Слави Трифонов ще се стопи под санитарния минимум, Радев ще изпие последните силици на БСП. Колко голяма ще е партията на Радев, ще потърси ли тя следизборно партньорство с националистите - хоризонтът е твърде омъглен сега, по-ясна прогноза може да има след половин година. Изключително съмнително е днес и какви са възможностите на ПП-ДБ да извлекат електорални дивиденти от протестите - едно е някой да ти симпатизира, друго са протестите, трето и четвърто - да се вдигнеш от дивана и да стигнеш до урните. 
Устойчив засега е само пътят надолу за Пеевски и Борисов. 

ПЕТЬО ЦЕКОВ