Дори докато Доналд Тръмп предлага на Владимир Путин сделка за прекратяване на войната, последният му пакет санкции нанася на руския лидер тежък удар, който може да продължи много по-дълго от всяко примирие. Американските санкции срещу руските петролни гиганти Роснефт и Лукойл са източили милиарди долари от военната машина на Кремъл, създавайки нов пробой в руските финанси и принуждавайки Путин да се опитва отчаяно да предотврати икономическа криза, пише БГНЕС.

Но санкциите удариха Русия не само вътрешно. Картата на влиянието на Кремъл в Източна Европа започва да се преначертава, като се нанася тежък удар на визията на Путин за възстановяване на руската имперска мощ.

Сърбия и България, две бивши страни от съветския блок с дълбоки исторически връзки с Москва, вече са принудени да извадят руските петролни гиганти от сърцето на икономиките си.

„Това, което виждаме, е преначертаване на сферите на интерес“, казва Игор Новакович, анализатор в Белградския център за въпросите на международната сигурност.

„Бизнес влиянието на руснаците в тези страни и политическите интереси, които го придружаваха, вече са приключили“, добави той.

Кризата започва на 22 октомври, когато Скот Бесент, министър на финансите на САЩ, обяви, че Америка се присъединява към ЕС и Великобритания в налагането на санкции срещу Роснефт и Лукойл, обвинявайки „нежеланието на Путин да сложи край на тази безсмислена война“.

В България Лукойл притежава най-голямата рафинерия и над 200 бензиностанции, което означава, че санкциите биха имали широк ефект върху икономиката, ако руснаците продължат да управляват компанията. За да се избегне така нареченото „заразяване“, българското правителство пое контрола над компанията и назначи Румен Спецов, бивш шеф на данъчната администрация и шампион по бодибилдинг, за специален администратор.

САЩ дадоха на Лукойл и администратора шест месеца, за да намерят купувач.

„Лукойл беше бижуто на руското влияние в България“, казва Руслан Стефанов, главен икономист в Софийския център за изследване на демокрацията.

„Дори ако има мир в Украйна, дългосрочната политика на Русия е срещу Европа. Затова вече не можем да правим бизнес с тях. Разделянето е същността на играта“.

Въпреки членството си в ЕС и НАТО, това е радикален ход за България. Страната, която някога е била толкова близка до Москва, че е търсила включване в СССР, е разделена между проруски и антируски политически сили.

Проруското президентство на Румен Радев се опита да блокира държавното поемане на активите на Лукойл, но депутатите гласуваха, за да отменят вето му. Политическият пейзаж може да се променя.

В Сърбия, която е била във война с НАТО през 90-те, политиците дълго време се опитваха да балансират между Русия и ЕС. Но сега Белград може да се наложи да избере страна.

„Седене на ръба беше възможно само докато имаше стабилен международен ред“, казва Новакович. „Сега този ред се променя.“

Президентът Александър Вучич е готов да поеме контрола над Петролната индустрия на Сърбия (НИС), собственост на подкрепяната от Кремъл „Газпром Нефт“ и „Газпром“.

Рафинерията работи „в бавен режим“, защото никой не може да продава нефт на санкционирания НИС.

Вучич се надява, че Министерството на финансите на САЩ ще предостави изключение от санкциите, което да му позволи да възобнови работа на рафинерията, докато се намери нов купувач.

Въпреки това той все още се опитва да не създава врагове. Миналата седмица сръбският президент каза, че ако НИС бъде национализирана, „ще предложим най-високата възможна цена на нашите руски приятели“.

Но зад тази снизходителност реалността е, че Русия е загубила ключов източник на влияние, казва Новакович.

„По един или друг начин руснаците и Газпром изглежда са извън играта“, казва той. „Последствията за Сърбия ще са без съмнение сближаване със Запада.“

За Русия това ще е болезнен удар. Един от основните принципи на мисленето на Путин е, че Русия има легитимна историческа сфера на влияние, която се простира дълбоко в Източна и Централна Европа.

Както бившият президент и говорител на Путин Дмитрий Медведев каза миналата година: „Колкото по-мощна е една държава, толкова по-далеч се простират стратегическите ѝ фронтове отвъд границите на държавата. Това е зоната на националните интереси.“

Емилия Занкина, български политолог и декан в Temple University в Рим, казва, че загубата на влияние върху енергетиката в Източна Европа „наистина притиска руснаците в ъгъла“.

„Това не означава, че тяхното влияние ще изчезне“, добави тя. „Но то със сигурност ще бъде ограничено и вероятно ще се прокрадне по-дълбоко в сенките и тайните им мрежи“.

Междувременно, ако санкциите срещу Роснефт и Лукойл създадоха проблеми на Путин в европейския му заден двор, те могат да доведат до още по-големи проблеми вкъщи, тъй като военната му машина губи милиарди долари на месец.