Страните замислят съвместни кибероперации и изненадващи военни учения, докато Москва засилва кампанията си за дестабилизиране на съюзниците от НАТО

Руските дронове и агенти разгръщат атаки в страните от НАТО, а Европа прави това, което само преди няколко години би изглеждало немислимо: планира как да отвърне на удара.

Идеите варират от съвместни кибероперации срещу Русия и по-координирано приписване на хибридни атаки, като бързо се сочи с пръст Москва, до изненадващи военни учения, ръководени от НАТО. Това твърдят двама висши европейски правителствени служители и трима дипломати от ЕС пред POLITICO.

„Руснаците постоянно тестват границите – какъв е отговорът, докъде можем да стигнем? Необходим е по-проактивен отговор. И не думите изпращат сигнал – а действията“, отбеляза латвийският външен министър Байба Браже.

Руски дронове са прелитали над Полша и Румъния през последните седмици и месеци, а мистериозни безпилотници причиниха хаос на летища и военни бази в целия континент. Други инциденти включват заглушаване на GPS сигнали, нахлувания на изтребители и военни кораби, както и експлозия на ключова полска железопътна линия, по която се превозва военна помощ за Украйна.

„Като цяло, Европа и алиансът трябва да си зададат въпроса колко дълго сме готови да толерираме този тип хибридна война ... [и] дали не трябва да станем по-активни в тази област“, заяви германският държавен секретар по отбраната Флориан Хан пред Welt TV миналата седмица.

Хибридните атаки не са нищо ново. През последните години Русия изпрати убийци, за да ликвидират политически врагове в Обединеното кралство, беше обвинена във взривяване на складове за оръжие в Централна Европа, опита се да дестабилизира ЕС чрез финансиране на крайни десни политически партии, ангажира се в война в социалните медии и се опита да обърне изборите в страни като Румъния и Молдова.

Но мащабът и честотата на сегашните атаки са безпрецедентни. Globsec, мозъчен тръст със седалище в Прага, изчисли, че между януари и юли в Европа са били извършени над 110 акта на саботаж и опити за атаки, главно в Полша и Франция, от хора, свързани с Москва.

„Днешният свят предлага много по-отворено – всъщност, може да се каже, творческо – пространство за външна политика“, заяви руският лидер Владимир Путин по време на конференцията във Валдай през октомври, добавяйки: „Ние следим отблизо нарастващата милитаризация на Европа. Това просто реторика ли е, или е време да реагираме?“

Русия може да разглежда ЕС и НАТО като конкуренти или дори врагове — бившият руски президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Кремъл Дмитрий Медведев заяви миналия месец: „САЩ са наш противник.“ Европа обаче не желае война с ядрено въоръжена Русия и затова трябва да намери начин да реагира така че да възпира Москва, но без да преминава червените линии на Кремъл, което би могло да доведе до война.

Това не означава, че се страхуваме, според шведския началник на отбраната генерал Майкъл Клаесон. „Не можем да си позволим да се страхуваме и да изпитваме голяма тревога от ескалация. Трябва да бъдем твърди“, каза той.

Досега отговорът беше да се засили отбраната. След като руски военни дронове бяха свалени над Полша, НАТО заяви, че ще засили противовъздушната отбрана на алианса на източния му фланг – призив, повторен и от ЕС.

Дори това разгневи Москва.

Европейците „трябва да се страхуват и да треперят като глупави животни в стадо, което се води на клане“, заяви Медведев. „Те трябва да се оцапат от страх, усещайки своя близък и мъчителен край.“

Промяна на курса

Честите руски провокации променят тона в европейските столици.

След разполагането на 10 000 войници за защита на критичната инфраструктура на Полша след саботажа на жп линията, свързваща Варшава и Киев, полският премиер Доналд Туск обвини Москва, че се занимава с „държавен тероризъм“.

След инцидента шефът на външната политика на ЕС Кая Калас заяви, че подобни заплахи представляват „изключителна опасност“ за блока и че той трябва да „реагира решително“ на атаките.

Миналата седмица италианският министър на отбраната Гуидо Кросето разкритикува „инерцията“ на континента предвид нарастващите хибридни атаки и представи 125-страничен план за ответни мерки. В него той предложи създаването на Европейски център за борба с хибридната война, киберсила от 1500 души, както и военен персонал, специализиран в изкуствен интелект.

„Всички трябва да преразгледат своите процедури за сигурност“, добави полският външен министър Радослав Сикорски. „Русия явно ескалира своята хибридна война срещу гражданите на ЕС.“

Да превърнем думите в дела

Въпреки все по-острата реторика, все още остава отворен въпросът какво означава по-решителна реакция.

Част от това се дължи на разликата между Москва и Брюксел – последният е по-ограничен от спазването на правилата, според Кевин Лимоние, професор и заместник-директор в парижкия мозъчен тръст GEODE.

„Това повдига етичен и философски въпрос: могат ли държавите, управлявани от върховенството на закона, да си позволят да използват същите инструменти ... и същите стратегии като руснаците?“, попита той.

Досега страни като Германия и Румъния засилват правилата, които биха позволили на властите да свалят дронове, летящи над летища и военни обекти.

Междувременно националните служби за сигурност могат да действат в сива зона от правна гледна точка. Съюзници от Дания до Чешката република вече позволяват офанзивни кибероперации. Според информации Великобритания е проникнала в мрежите на ИДИЛ, за да получи данни за програма за дронове на терористичната група, която е била в ранен етап през 2017 г.

Съюзниците трябва да „бъдат по-проактивни в киберофанзивните операции“, каза Браже, и да се фокусират върху „повишаване на ситуационната осведоменост – обединяване и координиране на службите за сигурност и разузнаване“.

На практика страните биха могли да използват киберметоди, за да атакуват системи от критично значение за военните усилия на Русия, като икономическата зона Алабуга в Татарстан в източно-централната част на Русия, където Москва произвежда дронове „Шахед“, както и енергийни съоръжения или влакове, превозващи оръжия, заяви Филип Брийка, политолог и експерт по хибридни заплахи в Полската академия на науките. „Бихме могли да атакуваме системата и да нарушим нейната работа“, каза той.

Европа също трябва да измисли как да отговори на мащабните дезинформационни кампании на Русия.

„Руското обществено мнение... е донякъде недостъпно“, каза висш военен. „Трябва да работим със съюзници, които имат доста подробно разбиране за руското мислене – това означава, че трябва да се установи сътрудничество и в областта на информационната война.“

Все пак, всякакви нови мерки „трябва да могат правдоподобно да се отрекат“, каза дипломат от ЕС.

Демонстрация на сила

От своя страна, НАТО е отбранителна организация и затова се отнася с недоверие към настъпателни операции. „Асиметричните отговори са важна част от разговора“, каза дипломат от НАТО, но „няма да се принизим до същите тактики като Русия“.

Вместо това алиансът трябва да даде приоритет на демонстрации на сила, които илюстрират мощ и единство, заяви Оана Лунгеску, бивш говорител на НАТО и сътрудник в лондонския мозъчен тръст Royal United Services Institute. На практика това означава бързо да се обяви дали Москва стои зад хибридна атака и да се проведат военни учения „без предизвестие“ на руската граница с Литва или Естония.

Междувременно подкрепяният от НАТО Център за високи постижения по хибридни заплахи в Хелзинки, който обединява съюзнически служители, също „предоставя експертни знания и обучение“ и изготвя „политики за противодействие на тези заплахи“, заяви Маартен тен Волде, старши анализатор в организацията.

„Без съмнение трябва да се направи повече по отношение на хибридните заплахи“, заяви висш дипломат от НАТО, включително да се увеличи колективната защита след атаки и да се гарантира, че „по различни начини ще покажем, че обръщаме внимание и можем да пренасочваме ресурсите по гъвкав начин“.