Съюзът на тракийските дружества в България организира научен форум по случай 100-годишнината от подписването на Ангорския договор с Република Турция.На 28 ноември от 10,00 часа в Голямата конферентна зала на УНСС ще се проведе конференция.Очаква се силно участие на докладчици от Хасково.Кърджали няма да има представителство.
Ангорският договор предизвиква противоричиви оценки.Историци го смятат за образец на добросъседски отношения,заради урегулиране на правата на малцинствата в двете договарящи се страни.Според тракийските бежанци обаче той е национално предателство.
Ангорският договор е спогодба за приятелство и сътрудничество между България и Турция, подписана на 18 октомври 1925 г. в Анкара (тогава Ангора). В продължение на десетилетия тя остава основа за двустранните отношения на България със създадената през 1923 година Турска република. Договорът е подписан от Симеон Радев, като извънреден пратеник и пълномощен министър на България във Вашингтон, и от Тевфик Кямил Бей, като държавен подсекретар при министерството на външните работи в Анкара.
От една страна, критиците му още в далечните години на неговото подписване го обявяват за знак на национално предателство. Други анализатори имат по-добронамерено отношение и смятат, че в него се съдържат резерви за решаването на тракийския проблем", смята председателят на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов. Причината за подобно противоречие според д-р Боряна Бужашка е не само в непрецизния юридически език, но и в дългото действие на договора, известен и като Анкарски спогодби, защото представлява пакет от пет документа: договор, протокол, Конвенция за установяване и анекси. Съгласно тях българските бежанци от Източна Тракия (Турция) и турските изселници от България запазват правата си на собственост по местонахождението на имотите си. За българските бежанци това са 34 062 къщи, 1 960 000 дка ниви и ливади и 216 000 дка гори. Имотите на турски изселници от България са 3607 къщи, 286 000 дка ниви и ливади и 1225 дка гори.
Протоколът урежда правните последици от станалите до 18 октомври 1925 г. изселвания на турци от България и на българи от Турция. Той влиза в сила през 1926 г., но през 1928 г. неговото приложение спира, понеже не се прилага в частта за българите от Мала Азия.
Изселническите организации в Р Турция,също оценяват изпълнението на Ангорския договор от страна на Турция като предателство към техните интереси.На конференция в Истанбул по случай 100-годишнината,те дадоха отрицателна оценка на спогодбата между двете страни.
Кърджали бг вести
