Дипломата по информатика в СУ носи 8568 лв.
Магистърската програма по администрация и управление на Американския университет носи най-висок облагаем доход на завършилите - 10 108 лв. месечно, или с 400 лв. повече от м.г. Следва я магистърската програма "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет, която върви с 8568 лв. облагаем доход след завършване (700 лв. повече от м.г.), и в Нов български университет - 7919 лв. (719 лв. повече от м.г.). Сред завършилите бакалавърски програми на най-високи доходи могат да се надяват завършилите информатика и компютърни науки в СУ - 7107 лв., или 320 лв. повече. Това показват най-новото издание на рейтинга на университетите в България за 2025 г., достъпен в интернет на адрес: rsvu.mon.bg.
За поредна година Рейтингът показва, че по-високата степен на висше образование води до по-добри шансове за успешна реализация на пазара на труда. За т.г. 85% от наетите висшисти, завършилите през предходните 5 г. магистърски програми след средно образование и 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование работят на позиции за висшисти или по призвание, докато едва 51% завършилите бакалавърски програми работят на подобни позиции. Т.е. завършилите магистърска степен като цяло се отличават и с по-високи доходи, по-висок дял на осигурените и по-ниска безработица в сравнение с бакалаврите.
Средно за всички висшисти български граждани, завършили в България през предходните 5 години, делът на тези, работещи на позиция, за която се изисква висше образование или упражняващи професия по призвание, се запазва на миналогодишното ниво от 61% при 46% през 2014 г. Безработицата сред тази група се задържа на равнище от малко над 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%.
Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, също остава на достигнатото през м.г. рекордно ниско равнище от 14% при над 25% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до 2771 лв. от 2523 лв. през миналата година и едва 980 лв. през 2015 г., което е близо трикратно увеличение за последното десетилетие.
Дисбаланси
Въпреки положителните тенденции обаче рейтингът регистрира и традиционните различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите „Военно дело“, „Медицина“, „Фармация“, „Металургия“ и „Дентална медицина“, а най-висока - сред завършилите „Социални дейности“ (3,88%).
Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите „Военно дело“, „Медицина“, „Теория и управление на образованието“ и „Дентална медицина“, а най-ниска - сред завършилите „Туризъм“ (25%).
Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията „Теория и управление на образованието“, „Металургия“, „Фармация“ и „Военно дело“, а най-малък - сред завършилите „Транспорт корабоплаване и авиация“ и „Изобразително изкуство“ (под 75%).
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4 700 лв.), следвани от тези, които са завършили „Национална сигурност“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Математика“, „Металургия“, „Обществено здраве“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Медицина“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3 300 и 3 800 лв.).
Къде са отличниците?
За поредна година първокурсниците с най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование се обучават в направленията „Медицина“ (5.73), „Фармация“ (5.70) и „Дентална медицина“ (5.63), „Информатика и компютърни науки“ (5.62) и „Математика“ (5.60). Най-нисък успех от завършено средно образование имат първокурсниците от направления „Материали и материалознание“ (4.45), „Металургия“ (4.47) и „Животновъдство“ (4.49). Средният успех от дипломата за средно образование на приетите в първи курс студенти се запазва на миналогодишното ниво от 5.14. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 г. насам.
Четирите професионални направления с най-голям брой студенти през 2025 г. са „Икономика“ (26 996), „Педагогика“ (16 713), „Медицина“ (13 485) и „Администрация и управление“ (11 773). За поредна година най-малко студенти се обучават по „Теория на изкуствата“ - 53.
Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет - 19 799, следвано от Университета за национално и световно стопанство с 17 092 студенти и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 285. В 12 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В осемте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 43 акредитирани висши училища.
В частни висши училища се обучават 11% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в „Театрално и филмово изкуство“ - 68%, „Изобразително изкуство“ - 43%, „Администрация и управление“ - 39%, „Теория на изкуствата“ - 36%, „Психология“ - 36% и „Национална сигурност“ - 32%.
Чуждестранни студенти
В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България е нараснал повече от 2 пъти - от около 4% през 2013 г. до близо 9% от действащите студенти през 2025 г. За поредна година делът на чуждестранните студенти е най-голям в „Медицина“ (59% от действащите студенти), „Дентална медицина“ (48%) и „Ветеринарна медицина“ (33%). В още 5 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (16%), „Туризъм“ (14%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (12%), „Музикално и танцово изкуство“ (12%) и „Теория и управление на образованието“ (11%).
