Шведският външен министър Мария Малмер Стенергард, говорейки на заседание на Съвета на ЕС по външни работи в Брюксел, заяви, че по време на цялата пълномащабна война срещу Украйна Европа е превела 1.5 пъти повече пари на Москва за вносни стоки и енергийни ресурси, отколкото е предоставила на Киев. По думите ѝ разликата възлиза на 124 милиарда евро – състояние на нещата, което тя определи като „позор“, съобщава украинското издание „Европейская правда“.
Стенергард отбеляза, че от началото на инвазията европейските страни са отпуснали 187 милиарда евро помощ за Украйна, докато вносът на руски петрол и газ е възлизал на 201 милиарда евро, а като се включат и други стоки общият внос възлиза на 311 милиарда евро.
„Това означава, че негативната подкрепа за Украйна възлиза на 124 милиарда евро. Това е просто позорно“, заяви министърът, показвайки на журналистите таблица. Тя подчерта, че без увеличаване на помощта за Киев и засилване на натиска върху Москва е невъзможно да се говори за разумни мирни условия, наричайки евентуалното използване на замразени руски активи „много добро начало“.
В интервю за Политико шведският министър обърна внимание и на дисбаланса в НАТО: по думите ѝ непропорционално висок дял от военната помощ за Украйна се пада на скандинавските страни. Тя посочи, че скандинавските и балтийските държави с общо население под 30 милиона предоставят една трета от цялата военна подкрепа за Украйна в рамките на НАТО, докато алиансът като цяло има население, приближаващо един милиард.
„Това говори много за това, което правят скандинавските страни, но още повече за това, което другите не правят“, каза Стенергард.
Политико цитира конкретни данни: Дания е предоставила 10 милиарда евро помощ на Украйна от началото на войната – приблизително 3% от нейния БВП, докато Испания е предоставила 1.5 милиарда евро, което се равнява на 0.2% от БВП. Според публикацията, Унгария е допринесла най-малко, по-малко от 0.04% от БВП. Държави като Нидерландия, Обединеното кралство, Германия, Полша и Франция също са предоставили значителна подкрепа на Украйна, въпреки че като процент от техните икономики тази помощ е по-малка от приноса на Дания.
Тази седмица Европейската комисия изпрати писмо до държавите членки с три предложения за по-нататъшна подкрепа за Украйна: два варианта включват увеличаване на вноските от самите държави членки на ЕС, докато третият предвижда използване на приблизително 170 милиарда евро замразени руски активи, държани в Белгия. Според Стенергард, третият е „единственият надежден“ вариант.
В същото време Белгия досега отказва да предостави на ЕС достъп до руски активи, държани в депозитара на Euroclear в Брюксел. Стенергард подчерта, че страната „не може сама да поеме свързаните с това рискове“ и заяви, че Швеция е отворена да търси финансови гаранции за Белгия – както от резерва на бюджета на ЕС, така и чрез двустранни механизми.
