Президентът Румен Радев настоява парламентът да подложи на гласуване искането му от май за провеждане на референдум за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 година. 

До това се стигна, след като преди ден Конституционният съд излезе с решение, че председателят на Народното събрание няма правомощия да се произнася еднолично за национален референдум. Произнасянето е по искане на президента Румен Радев, който през май поиска провеждането на национално допитване за еврото, но тогавашният председател на парламента Наталия Киселова отказа да го подложи на гласуване и обяви, че го връща не президентската институция, защото самият въпрос е противоконституционен. 

„Призовавам народните представители, ако все още имат някакво останало достойнство и някакво уважение към волята на хората и към принципите на демокрацията, да отидат още днес в собственото си деловодство. Мога да им помогна с входящия номер, с който разполагам. Нека вземат от деловодството моето предложение за провеждане на референдум и мотивите към него, да ги внесат в пленарната зала, да ги дебатират, да гласуват и да се произнесат ясно – ще се съобразят ли с волята на хората или ще я пренебрегнат“, каза държавният глава в сряда.

През май Радев отправи към КС няколко искания, включително и да бъде обявено за нищожно разпореждането на Киселова, попита и дали е задължено Народното събрание да се произнесе по предложение за провеждане на национален референдум.

През юни обаче конституционните съдии отклониха като недопустими почти всички негови искания. Тогава КС единодушно отклони като недопустимо искането разпореждането на Киселова да бъде обявено за нищожно.

Допуснат до разглеждане беше само въпросът по принцип за това дали председател на парламент може еднолично да взима такива решения: „Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон?". Именно по този въпрос е и решението на КС от вторник. 

Въпреки че решението е за председатели на парламента по принцип, Радев твърди, че то има ретрокативно действие и сега парламентът трябва да се произнесе. Управляващите обаче посочват, че това няма как да стане, защото през май искането на президента за референдума е оставено без разглеждане и „процедурата по внесеното предложение е приключила и няма предложение, което да се разглежда от Народното събрание“. 

Къде е искането за референдума?

След решението на КС се стигна и до въпроса къде е искането на президента от май за свикването на референдума. В сряда сутринта от „Възраждане“ направиха опити да включат референдума в дневния ред, но те не бяха подложени на гласуване с обяснението, че не отговарят на парламентарните процедури. 

Първото предложение беше направено от Петър Петров от партията на Костадин Костадинов. Председателстващият заседанието Костадин Ангелов от ГЕРБ му отговори, че искането на Радев няма как да бъде разгледано, защото процедурата била приключила с разпореждането на Киселова.

От „Възраждане“ обявиха, че имат съмнение дали това е така и щели да проверят дали документът е в деловодството на парламента или не.

„Ще използвам възможността, за да ви отговоря и да не губите време от няколко дни и да разсея всички съмнения, които изказахте. Разпореждането на председателя на Народното събрание и връщането физически на искането на президента се е случило на 13 май 2025 година с разпореждане на председателя на Народното събрание номер 51-550-01301. Този документ е в деловодството на Народното събрание и може народните представители да се запознаят с него“, отговори Ангелов.

По-късно Румен Радев отговори задочно, че документите и искането му за реферндума никога не са били върнати в президентството. „На 13 май получих от парламента единствено препис с разпореждането на г-жа Киселова, но не и моите документи. Предложенията и мотивите ми и в момента са в деловодството на парламента. Призовавам народните представители, ако все още имат някакво останало достойнство и някакво уважение към волята на хората и към принципите на демокрацията, да отидат още днес в собственото си деловодство. Мога да им помогна с входящия номер, с който разполагам“, посочи държавният глава.

След това пред журналисти от „Възраждане“ обявиха, че са проверили в деловодството и по думите им документите на Радев действително са там. 

„Единственото, което е изпращано към президентската институция, е едно писмо на тогавашния председател Киселова, с което се сочи, че се изпраща едно нейно разпореждане по отношение на което вчера КС се произнесе. Оригиналът на предложението на президента е все още в деловодството на НС и няма никаква пречка да бъде разгледано и гласувано, за което вчера сме внесли две предложения“, заяви  Петър Петров.

Той допълни, че според него с решението си КС е казал, че „това, което залежава в деловодството“, трябва да бъде придвижено напред по процедура. Това са се опитали да направят от „Възраждане“, заяви Петров.

Депутатът добави, че групата напуска пленарна зала, защото с отказа да се разгледа наново президентското искане, на тях им било отнето правото да внасят точки в дневния ред.   

От партията на Костадин Костадинов призоваха Наталия Киселова да си подаде оставката, „защото не може да представляваш български граждани, ако издаваш еднолични разпореждания, обявени за противоконституционни“. 

Явор Божанков от ПП-ДБ пък защити действията на Киселова от май и решението ѝ да не допусне до разглеждане искането за референдума. 

„В онзи момент направи това, което е правилно за България. Тя върна на президента Радев една явна провокация, един категоричен опит България да бъде спряна по пътя си към еврозоната“, каза той и добави, че решението на КС „важи само занапред“.

„Оттук нататък, ако президентът Радев внесе нов референдум, въпросът вече е ясен и различен“, обясни той.

Според него обаче това, което ще стане на 1 януари е сигурно - България ще използва единната европейска валута.

Как Радев промени позицията си с искането за референдум

Решението на Радев през май да поиска референдум за въвеждане на еврото беше изненадващо. Това стана по-малко от месец преди очаквания положителен доклад от Европейска комисия, който да даде зелена светлина за България за присъединяване към еврозоната от 1 януари.

Освен това този ход беше тотална промяна в позициите на президента. Само преди няколко години, през 2022 година, самият Радев каза на „Възраждане“, че референдум за влизането на България в еврозоната е невъзможен, защото по закон не може да се провеждат допитвания по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори.

България е задължена да приеме еврото с договора за членство на страната в Европейския съюз (ЕС), който е ратифициран още преди 2007 година.

Преди повече от четири години България подаде искане за влизане в чакалнята на еврото (механизма ERM2), a по-рано тази година бе направено и искане за извънреден конвергентен доклад.

С това България направи всичко, което зависеше от нея за влизането в еврозоната. Европейската комисия, Европейската централна банка вече се произнесоха, че страната е готова за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 година. Окончателното решение предстои да се вземе в началото на юли от Европейския съвет.