Тихата епидемия сред децата
За много от нас е трудно, най-вероятно, да осъзнаем, че понякога животът зависи от един грам. Че има хора, чието ежедневие се крепи около това да осигурят заветния грам. Че мечтите им са се ограничили до този въпросен грам. Той не дава живот, той дава илюзия – за съжаление болезнена и смъртоносна. Защото грамът отнема живот. Отнема животи. Отнема животите на наши близки, приятели, роднини. Отнема животите на нашите деца.
Затова филмът „Един грам живот“ не е всъщност игрален филм. Приемете го като реалити формат, но не от онези, в които ергенът заживява щастливо с момата. Филмът разказва за това, което ние или не виждаме, или предпочитаме да се правим, че не виждаме, и да живеем в спокойната утопия „Това на мен няма да ми се случи“. Не е вярно. Може да се случи на всеки, както се случва на стотици родители и деца.
Ако го изгледате, най-вероятно ще откриете много хора в него, които всъщност реално познавате. Може да откриете и себе си. Защото това са истински истории. Истории на свръхамбициозни родители, които мачкат и унищожават детската психика в една изключително крехка и податлива възраст, в гонене на перфектните резултати – докато детето не издържи на натоварването и намери илюзорното спасение в света, който му предлагат наркотиците. Истории на родители, отчуждени отдавна от децата си – обсебени от кариерата, от правенето на пари или дори просто ангажирани с физическото оцеляване на семейството. И когато си изкарал всички тези пари и си успял да осигуриш някакъв стандарт, разбираш, че детето вече го няма. И парите няма да го върнат.
Истории на хора, които не виждат как детето им се променя пред очите – заради средата, заради желанието да е модерно и да не е аутсайдер, а понякога – дори и без да иска, защото са му сипали нещо в чашата, защото са му дали желирано изкушение… Защото това се случва. Деца се зарибяват с наркотици дори без тяхното желание и знание. Пробутват се наркотици дори на 10-годишни. И не трябва да се правим, че това не се случва. Защото деца продават отрова на деца. И това са нашите деца – и едните, и другите.
Истории, които разкриват истината
Филмът „Един грам живот“ няма да ви даде отговори. Той ще ви подейства като леден душ и ще ви накара да се замислите – дали сте осъзнавали какво се случва около нас, дали сте се замисляли кога и как е предложен наркотик на вашето дете. Или ще бъде. Защото това или се е случвало, или ще се случи. Махнете розовите очила и вижте действителността, защото тя е страшна.
Не, не е вярно, че от първия път не се привиква. Точно от първия път се случва. Не, не е вярно, че „леките наркотици“ са леки. Преди много години видях една позната, дори приятелка, която пушеше доста марихуана. Седеше, почти неадекватна, на една пейка. Седнах при нея и се заговорихме. Попитах я дали е напушена.
– Не, брат, на помпа съм.
Тогава това беше жаргонът за това, че вече приема хероин венозно – може би най-тежката форма на зависимост.
Тогава тя ми разказа историята си. В един момент усещането, което получавала от марихуаната, вече не ѝ било достатъчно. На един купон ѝ предложили да пробва хероин с обещанието, че от един път не се привиквало.
– Не им вярвай, ако ти кажат подобно нещо. От първия път се закачих.
И тя започнала да се спуска в бездната. В един момент баща ѝ научил (родителите ѝ бяха разделени), натоварил я в една кола и я завел в едно село. Вързал я за леглото, за да не избяга, когато започне абстинентната криза. Не си мислете, че толкова лесно се отказва зависимост от хероин – болките са ужасяващи. Тя избягала веднъж, той успял да я върне, но след като избягала втори път, вече било безвъзвратно. Може би и той се е отказал от нея. Когато ми разказваше тази история, тя вече продаваше тялото си за пакет хероин. Онзи един грам. Нямаше и 18 години.
След години ми казаха, че вече не е между нас. Дано да не е вярно – иска ми се да вярвам, че е успяла да се откъсне и да промени живота си. Но знам, че дори да е така, тя е само един пример. А такива като нея има стотици.
Родителството като отговорност, а не лозунг
Инициаторът и копродуцентът Мариела Кирова на „Един грам живот“ посочва, че днес деца продават на деца опасни вещества – от райски газ и вейпове до синтетични храни – докато обществото сякаш привиква и част от родителите дори го неглижират. Тя описва това като тиха, но дълбоко разрушителна криза, която разяжда общностите ни и оставя децата без защита.
Представяйки филма, Кирова подчертава, че той показва истината такава, каквато е – без грим, без оправдания – и може да се превърне в кауза, която да обедини институции, учители, родители и местни общности. Според нея само ранната и постоянна превенция, основана на доверие и възпитание, а не на страх и наказания, може да промени средата, в която растат децата. Тя е категорична, че родителството не е лозунг, а лична и обща отговорност: защото децата не израстват сами, а в нашия общ свят – и този свят определя какъв живот ще имат.
„Един грам живот“ като призив за събуждане
Затова и аз ви призовавам: изгледайте филма. Разкажете и на други за него. Защото в него има и щастлив край. Но в живота не винаги има щастлив край – и в живота няма втори дубъл.
