Всички говорят за заплатите в МВР. Но не е там проблемът

Всички говорят за заплатите в МВР. И точно това е най-големият проблем. Омотани в спорове трябва ли да се увеличат с 50% полицейските заплати или не трябва, никой не споменава най-важния въпрос – този за качеството на работа.

Истината е, че няма никакво значение колко пари ще се изсипват в МВР. Ако системата работи както трябва или поне както се очаква. А тя не работи. Не са един и два примерите за това, не са един и два скандалите. И точно това са темите, около които трябва да се върти разговорът. А не дали главният секретар на МВР взима 5 или 6 хил. лв. заплата. За справка – той всъщност получава 8 836 лв. Но главният секретар, първо, е само един и, второ, неговата заплата е далеч несравнима с тези в съдебната система, а още по-малко с онези на членовете на Висшия съдебен съвет, на които държавата всеки месец плаща по над 20 хил. лв.

Колкото до полицейските заплати, те наистина бяха увеличени шоково с 50%. Такъв скок никога досега не е имало, но истината е, че той е голям в процентно изражение. В номинално – не, полицаите не са станали милионери. За разлика от някои съдебни чиновници.

Как стигнахме до тук?

Спорът за полицейските заплати се води поне от петнайсетина години. През това време е имало и протести с искане за увеличение, и увеличения. Никога обаче не се е стигало до категоричната стъпка полицейските възнаграждения да бъдат обвързани със средната заплата в страната. Именно такава промяна бе направена в Закона за МВР през миналата година. Според сега действащите текстове заплатите са „вързани“ за средната заплата според данните на НСИ за второто тримесечие на предходната година. Тоест заплащането в МВР се актуализира в началото на всяка година.

Какво означава това на практика? Първият скок след приемането на тези промени бе шоков, защото нивата на заплатите в МВР трябваше бързо да догонят миналогодишните средни. Затова през март бе приета промяна в наредбата за възнагражденията и съответните приложения, които актуализират основните заплати. Така възнаграждението на главния секретар скочи от 5940 лв. на 8836 лв. Но, както бе споменато, това е най-високата заплата в системата и тя се получава от един човек.

Ето как стоят нещата надолу по йерархията. В МВР има пет главни дирекции, които са основните звена. Това са националната полиция, граничната полиция, ГДБОП, жандармерията и пожарната. Техните началници, т.е. петима високопоставени служители, получават по 5443 лв. Освен това има и 28 областни дирекци, които са в големите градове. Техните началници получават по 4534 лв. Тези заплати са близки до парите на шефовете на по-малките дирекции – например „Миграция“ или „Вътрешна сигурност“ (4634 лв.). Минималната базова заплата за инспектори в тези дирекции е 2804 лв.

Важно е обаче да се подчертае, че това са възнагражденията за служители с висше образование и дълъг стаж. Тоест, това не са обикновените униформени полицаи по улицата или пожарникарите. Техните заплати са доста по-ниски. Полицай със средно образование започва с 2296 лв. месечно. Именно при тези служители става най-ясно, че в номинално изражение увеличението не е толкова голямо. Допреди законовите промени те са получавали базова заплата от 1466 лв.

Трябва да се знае и че това са базовите заплати. Има добавки, които могат да вдигнат парите. Например, такава е добавката за прослужено време – по 2 на сто за всяка година, но не повече от 40%. Т.е. един полицай може да получава 40% над базовата заплата, но само ако има поне 20 години стаж.

Следващата добавка е за т.нар. специфични дейности. Всъщност, това са дейности, които така или иначе се вършат от полицаите, например, издирвателна дейност, патрулна, охранителна и т.н. Затова и базата за добавката е по-ниска. Специфичните дейности не се смятат върху целия размер, а върху 20% от основната заплата, от 2296 лв. в този случай. И накрая има добавка за извънреден труд.

Големият проблем

Както е видно от формулата за заплатите в МВР, никъде не се отчита качеството на работа. Залага се само на количеството. А по този начин няма как обществото да бъде убедено, че си заслужава да се отделят повече пари.

По правило в МВР има статистика за всичко. Тоест, когато някой попита какво работят полицаите, той може да бъде засипан с данни за разкрити престъпления, наложени глоби и всякакви други дейности. Но всичко свършва дотук. Статистиката не може да променя реалността, а тя е, че не се виждат кой знае какви усилия за повече сигурност и ред. Да, когато се случи бедствие, катастрофа или инцидент, полицай ще се появи, но дотам.

Опитайте се да подадете сигнал, че по някоя улица редовно се организират гонки нощес и чакайте резултат. Има да почакате. Замислете се колко от мерките за уж повишаването на пътната безопасност са дали резултат. Ама реален, не статистически. Защото между наложена глоба и платена глоба има голяма разлика.

Да не говорим за криминалната част. Ако станете жертва на престъпление, шансът да чакате години преди то да се разкрие е огромен. Има ли смисъл да обсъждаме евентуално осъждане, че и наказване?!

По този аспект от работата на МВР май никой не иска и да говори. Включително сегашният министър Даниел Митов, който е учудващо неадекватен в тази си роля. За човек с дългогодишна кариера в политиката е странно, че не се е научил да говори така, че да не дразни прекалено много. Той някак все не успява да уцели точното послание, но пък се опитва да компенсира с високомерие и пренебрежение. Например, когато преди няколко седмици едно 15-годишно момче бе убито в столичен мол, в МВР бе организирана среща с хора от бранша, след която министърът демонстративно заяви:

„Не можем да осигуряваме непрекъснато присъствие на полиция в търговски обекти. Това ще означава, че утре в който ресторант стане инцидент, ние трябва да осигуряваме присъствие на МВР. Или в някой по-голям търговски обект... В крайна сметка МВР трябва да е и на улицата... Не можем да изоставим улицата и да тръгнем по моловете“.

Пита се в такъв случай – ако МВР не може да е там, където се случват престъпления, къде може да е. Съвсем наскоро същият министър каза, че евентуално догодина може да се представи „някакъв план за оптимизация“. А преди това коментира, че който твърди, че в България има най-голям брой полицаи на глава от населението, няма идея за какво говори.

Към момента изглежда, че неговото министерстване ще е по-скоро опит да се крепи положението, отколкото да се правят кой знае какви промени. За последното Митов не бива да бъде критикуван чак толкова, защото случилите се както трябва реформи в МВР вероятно се броят на пръстите на едната ръка. По правило там се сменят само имената на дирекциите и се увеличава бюджетът.

Малките проблеми

Извън големия въпрос за качеството на работа в МВР има и редица малки, които допълнително дразнят и не подобряват имиджа на силовото ведомство. Част от тях бяха споменати от бившия вътрешен министър Веселин Вучков. В няколко интервюта той цитира данни, според които в МВР работят около 4800 пенсионери, което означава, че тези хора взимат и заплата, и пенсия. Съдейки по стажа им, вероятно са постигнали тавана при възнагражденията. Освен това напускащите системата получават и обезщетение – толкова брутни заплати, колкото години са служили, но не повече от 20.

Вучков спомена и немалко служители (около 2600), които не са издържали изпита за физическа годност. Има и немалко хора с ТЕЛК, т.е. с някаква форма на нетрудоспособност.

Лицата на МВР

МВР е мастодонт, който на шега е наричан Министерството на всичките работи. Това не е далече от истината, защото от полицаите често се очаква да се занимават с какво ли не, но също така е вярно, че има и щатна численост от над 50 хил. бройки. В целия миш-маш от звена, дирекции, отдели, сектори и групи обаче има две структури, които несъмнено могат да се определят като „лицата на МВР“. Това са пътната полиция и звеното за лични документи. Причината е много проста – все някога ти се налага да се сблъскаш с тях. Ако си шофьор, и с двете. Ако не си, все ще ти се наложи да си смениш личната карта.

И след като тези две структури са най-честият контакт между граждани и институция, би следвало поне там да се положат усилия, за да бъде общуването що-годе нормално. Това обаче не се случва. В масовото съзнание катаджията е корумпиран хитрец, който се крие с палка в храсти и чака удобен случай да напише глоба. Естествено, че това не е съвсем вярно, но и никой от МВР не полага усилия да промени тази представа. Колкото до личните документи – има места, на които помещенията на тази уж авторитетна служба изглеждат малко по-добре от къщичка на клошар.

В заключение: две истини

Когато се разбра, че заплатите в МВР ще се повишат с 50% вътрешният министър Митов коментира, че от тук насетне ръководството ще изисква повече резултати от служителите. Може би е време да го направи. Защото до момента изобщо не личи да има каквото и да е усилие. Ако трябва да се обобщи накратко – всичко в МВР си е същото, само че по-скъпо. И в казаното до тук бяха описани само някои обичайни полицейски дейности. Ако се заговори за борба с организирата престъпност или, не дай Боже, с корупцията, тогава нещата ще изглеждат съвсем зле.

Дали пък няма да е добре, ако някой най-накрая се сети, че не може да се кара само от увеличение до увеличение на заплата. Че е нужен ясен план с поне десетгодишен хоризонт, който да отговори какво се иска от това ведомство и как целите могат да се постигнат. Стратегия, ако щете. А не употреба на полицейска сила по време на избори в полза на правилната партия и пазене на властта от протести. Впрочем, абсурдно е да се твърди, че с увеличение на заплатите управляващите си гарантират защита от протести. Тя им е гарантирана и без да дават пари – спомнете си 2020 г.

И накрая – две истини. Първо - да, заплатите в МВР трябваше да се повишат, защото на полицаите трябва да се осигури достойно заплащане. И второ - през следващата година МВР ще струва на българския данъкоплатец 2.3 млрд. евро. Не е ли време да започне да работи?

Самуил Димитров

 

Източник: mediapool.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини