Така настоящото правителство ще надмине собственото си печално постижение - 18,9 млрд. лв. за 2025 г.

Правителството на Росен Желязков през 2026 г. смята да надмине собствения си печален рекорд за нов държавен дълг. Министерският съвет (МС) днес одобри проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (АСБП 2026-2028), представляваща мотиви към законопроекта.

Рекорд след рекорд

Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3 процента от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2 процента от БВП) през 2027 г. и 49 млрд. евро (36,6 процента от БВП) през 2028 г. През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 млрд. евро (над 20,4 млрд. лева), в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост, се посочва в информацията, разпространена от пресцентъра на Министерския съвет.

Припомняме, че за тази година максималният размер на държавния дълг е невижданите 18,9 млрд. лева и той вече е почти достигнат. Така догодина и този рекорд ще бъде подобрен.

Депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) Мартин Димитров откри разлика от 5 млрд. лв. между дефицита и дълга в проектобюджета за 2026 г., който бе публикуван миналата седмица от Министерството на финансите. Тези средства вероятно ще се ползват отново като „касичка“, като преминат през държавната Българска банка за развитие (ББР), смята той.

Бюджет в евро

Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. са изготвени в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България – 1,95583 лева за 1 евро, посочват от МС.

Макроикономическата прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растеж на икономиката до 2,7 процента през 2026 г. В периода 2027-2028 г. растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) се очаква да бъде в рамките на 2,5-2,4 процента, посочиха още от пресслужбата на МС. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. - 3,5 процента, като средногодишната инфлация ще се забави до 2,9 процента през 2027 г. и до 2,5 процента през 2028 година.

Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (по национална методология на касова основа), изразен като дял от БВП, за 2026 г. е дефицит от 3 процента от БВП. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ също е в размер на 3 процента от БВП за 2026 година, заявяват от правителството.

Приходи

През периода 2026-2028 г. приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма (КФП) като дял от БВП са съответно 42,8 процента от БВП през 2026 г. и 40,5 процента от БВП през 2027 г. и 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо очакваното ниво от 39,6 процента от БВП през 2025 г. се дължи основно на заложените нови приходни мерки и очаквания ефект от такива, приети през 2025 година. Данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост.

При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство:

• увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 процента на 10 процента в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
• разширяване на обхвата на стоките, подлежащи на фискален контрол, за които е налице задължение за предварително деклариране на данните за превозите;
• разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
• въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите;
• продължаващо действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 1 май 2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
• продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания и през 2026 г.;
• предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили;
• въвеждане на данъчно облекчение, с което се признават за данъчни цели допълнително 25 процента от разходите за научноизследователска и развойна дейност при определени условия.

От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на облагането за хазартните игри (на променливата част по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта от 20 на сто на 25 на сто.) С цел осигуряване на устойчивостта на системата за социално осигуряване е предвидено от 1 януари 2026 г. увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с 2 процентни пункта и от 1 януари 2028 г. - с 1 процентен пункт; увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро; увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 януари 2026 г. на 2352 евро.

Разходи

Параметрите на разходите за прогнозния период са съобразени с възможностите на бюджета за финансиране на политиките, както и с перспективите за развитие на публичните сфери, фискалните цели и приоритети на правителството. Общите разходи по КФП като дял от БВП са съответно 45,8 процента от БВП през 2026 г., 43,6 процента от БВП през 2027 г. и 43,5 процента от БВП през 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо програмата за 2025 г., която е на ниво от 44,9 процента от БВП, се дължи основно на ефекта от разходните политики, включително на такива от 2025 г.

Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2026-2028 г., са:

• увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 евро на 620,20 евро, 
• осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по „Швейцарско правило“ със 7,6 процента или 491 млн. евро, 
• увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г.,
• увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до осемгодишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г., включително;
• увеличение от 50 процента на 75 процента на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до петгодишна възраст по чл.53г от КСО,
• увеличение на разходите за персонал за 2026 г. с 5 процента, а за определени сектори - съгласно действащото законодателство;
• нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 процента от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование,
• актуализиране на възнагражденията на академичния състав и на лицата по чл. 53, ал. 1 от Закона за висшето образование в държавните висши училища и научните организации за 2026 г., във връзка с приети промени в Закона за висшето образование (ДВ, бр. 25 от 2024 г.), в съответствие с достигнатите размери на средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, публикувани от Националния статистически институт,
• увеличение на възнагражденията за персонал в сферата на болничната медицинска помощ на лекари специализанти и на медицински сестри и акушерки с 260 млн. евро допълнителен трансфер от централния бюджет към бюджета на НЗОК,
• увеличение на средствата за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“ в съответствие с нормативно установения ред.

Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др. Бюджетните взаимоотношения с общините са в размер на 5,107 млрд. евро за 2026 г., като ръстът спрямо 2025 г. е 544 млн. евро.

Капиталови разходи

Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,76 млрд. евро, като в това число са тези с национално финансиране от 3,605 млрд. евро и с европейско финансиране от 4,155 млрд. евро (в това число Националният план за възстановяване и устойчивост).

Предвижда се продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като общата максимална стойност на предвидените средства през 2026 г. по сключени споразумения за проекти по Приложение 3 към законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление, е в размер до 920,3 млн. евро. Разплащането ще се извършва от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, посочват оттам.

Топката вече е в парламента

По-рано днес в началото на правителственото заседание премиерът Росен Желязков каза, че бюджетът не е нито ляв, нито десен, нито либерален, нито консервативен. Той подчерта, че този бюджет не създава политики, а е бюджет, който следва политики, създадени в законодателството, припомня БТА.

Приетите днес от Министерския съвет три законопроекта – за държавния бюджет на Република България, за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 година, са внесени в Народното събрание, съобщи по-късно днес правителственият пресцентър. 

Лъчезар Лисицов